Сънят на сукубата

— Тогава… — опитах се аз да смеля информацията. — Да не искаш да кажеш, че тя е отговорна за всичко, което ми се случва?

— Звучи логично — каза Данте.

Ерик очевидно беше съгласен.

— Тя е свързана с времето и всички безчетни потенциални съдби, които съществуват във вселената. Съдба и време се приближават все повече и повече към хаоса, към ентропията, и тя се храни от това. Опитва се да създаде повече хаос в света, да ни приближи още повече към крайното разпадане. Само че все още е далеч от тази цел и затова извършва малки хаотични деяния.

Нещо не разбрах.

— Сънищата ми и загубата на енергия са «хаотични деяния»?

— Не. — Ерик погледна Данте отново. — Смятаме, че сте неин инструмент. Тъй като тя е свързана с времето и с пространството, тя може да вижда част от бъдещето. Да разкриеш бъдещето на смъртните е най-добрият начин да всееш хаос в този свят. Тези видения са силно завладяващи, ако са предадени по определен начин, и могат да накарат човек да полудее. Този човек ще се вманиачи и ще се опита или да спре виденията, или да промени бъдещето си. А това е безполезно. Бъдещето е предопределено. Ако се опитаме да го променим, просто всичко ще се случи много по-бързо.

— Като историята на Едип — отбеляза Сет. — Опитите на баща му да промени пророчеството всъщност го предизвикват да се случи.

Ерик кимна.

— Точно така.

Вече и аз разбирах.

— Като ченгето, което видяло как застрелват партньора му. И като мъжът, който видял как семейството му забогатява, след като преплува Саунд.

— Така действа Никта. Всичко, което им показва, е истина… но не точно каквато те очакват. Лудостта и разрушението, което причинява, като показва на смъртните бъдещето им, бъдеще, което те сами предизвикват, са нещата, с които се храни.

— Но аз къде съм във всичко това? — попитах. — Тя не ми показва бъдещето и не ме кара да правя щуротии.

— Не знаем нищо повече, сукубо — каза Данте. — Ти със сигурност си част от плана. И си й необходима… но нямаме представа защо точно.

— Това е лудост — казах объркано. — Аз съм инструмент на всемогъща първична богиня на хаоса и разрушението.

— Това е малко прекалено — каза Данте весело. — Все пак не работиш за Гугъл или нещо такова.

Сет нежно ме докосна по рамото.

— Може ли да задам един въпрос? Объркан съм, че… Как е възможно чак сега да разбираш, че тази… Никта… съществува? Все пак, ако е толкова могъща, колкото твърдите… Не знам. Защо не се сетихте за нея веднага? Защо досега не са се случвали такива неща?

— Защото е заключена — казах аз. — Или поне трябваше да бъде. Раят и Адът имат други планове за света и не искат тя да им се пречка. Ако наистина е тя, нямам представа как се е измъкнала. Ангелите трябваше да я пазят и ако изобщо някой може да… — ахнах, но ахкането завърши с ръмжене.

Всички ме зяпнаха.

— Какво има? — попита Сет.

— Точно затова са тук! — казах. — Такъв съм идиот! В града има цял полк ангели. Знаех, че търсят нещо, но не и какво. — Това обясняваше и интереса на Винсент към местната преса: той търсеше типични за Никта схеми, които да ги насочат. Беше тръгнал да проследява източника ми на историята за ченгето, но стрелбата по Сет и разкритието, че е нефилим, отвлякоха вниманието на всички ни.