Златото на Кивира

Нора нямаше какво да й отговори.

Слоун легна върху спалния си чувал, въздъхна и започна да навива кичур коса на показалеца си.

— Имаш ли гадже?

Внезапната промяна на темата свари Нора неподготвена.

— Не — отвърна тя. — А ти? Ходиш ли с някого?

— Да, обаче бих го зарязала в мига, в който се появи истинският мъж. — Слоун замълча за миг. — А какво мислиш за мъжете от тая наша група? Нали разбираш, като мъже.

Нора отново се поколеба. Смущаваше се да говори така за хора, които ръководи. Но топлината на спалния чувал и блясъкът на звездите, някак съзаклятнически в близостта си, я накараха да се отпусне.

— Не се бях замисляла за тях като потенциален материал за избор на гадже, нали разбираш.

Слоун гърлено се засмя.

— Аз пък се замислям. Бих те сватосала за Смитбак.

Нора се понадигна.

— За Смитбак ли? — възкликна тя. — Та той е непоносим!

— Но е в състояние да направи много за кариерата ти, ако, експедицията приключи с успех. Пък и е забавен, ако си падаш по майтапи, сухи като мартини. През последните две години е водил доста интересен живот. Чела ли си оная негова книга за убийствата в нюйоркския музей?

— Той ми я подари. Още не съм я погледнала.

— Страхотно четиво е. Пък и Смитбак не изглежда зле, въпреки че е градско чедо.

Нора поклати глава.

— Адски е надут.

— Възможно е. Но ми се струва, че е само поза. — Слоун замълча за миг. — И нещо в устата му ми подсказва, че се целува върховно.

— Ако се увериш, кажи ми. — Нора я погледна. — Ти хвърлила ли си око на някого?

Вместо да отговори, Слоун разсеяно започна да си пее.

— На Блек — накрая отвърна тя.

На Нора й трябваше малко време, докато смели тази информация.

— Какво?! — ахна тя.

— Ако трябва да избирам някого, ще се спра на Блек.

Нора поклати глава.

— Не разбирам.

— О, знам, че понякога е непоносим. Ужасява се от това, че е далеч от цивилизацията. Но само почакай. Когато открием Кивира, той ще покаже на какво е способен. Тук, в пустинята, е лесно да забравиш, че Блек е един от най-известните археолози в страната. При това основателно. Виж, той може да направи много за кариерата на едно момиче. — Тя се засмя. — Пък и я погледни какъв едър кокал има. Басирам се, че оная му работа е като пожарникарски маркуч.

С тези думи Слоун се изправи и остави ризата си да се изхлузи от ръцете й и да се свлече на земята.

— Виж какво направи — каза тя. — Отивам да се поохладя в потока.

Нора се отпусна по гръб. Сякаш някъде много далеч чу Слоун да се плиска във водата. След малко се върна — стройното й тяло лъщеше на лунната светлина. Тя безшумно се пъхна в спалния си чувал.