Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Добре ли си?
Нора кимна с глава и спътничката й започна втория етап от изкачването. Тъй като тази част от древната пътека беше невредима, катеренето ставаше по-лесно. След петнадесетина метра Слоун заби котвата и след няколко минути Нора я настигна, задъхана от усилието. Скалната тераса се извисяваше над тях и скритите й тайни бяха само на един преход разстояние.
Още десет минути катерене, и пътеката значително се изравни.
— Хайде да продължим до края поотделно — развълнувано предложи Слоун.
Нора знаеше, че формално би трябвало да използват въжетата, ала и двете нямаха търпение да стигнат до терасата. Безмълвно се отвързаха и бързо се заизкачваха по пътеката. След минута вече бяха горе.
Обраслата с трева и бодливи кактуси тераса бе широка около четири и половина метра и имаше слаб наклон. Археоложките неподвижно се вторачиха напред.
Нямаше нищо: нито град, нито ниша, само гол скален перваз, който опираше до друга отвесна скала на пет-шест метра от тях, висока най-малко сто и петдесет метра.
— Мамка му! — изпъшка Слоун и провеси нос.
Смаяна, Нора отново обходи с поглед терасата. Нищо. Очите й започнаха да парят и тя се извърна.
И тогава за пръв път погледна през каньона.
Точно по средата на отсрещната скална стена зееше огромна ниша. Утринното слънце я огряваше под идеален ъгъл и светлината му проникваше в дълбините зад грамадната арка. Вътре имаше древен град. В четирите му ъгъла се издигаха високи кули, помежду им се простираше сложен комплекс от помещения и кръгли киви, осеяни с черни прозорци и врати. Лъчите позлатяваха стените и кулите: град от сънищата, нереален, ефирен, готов да се изпари в пустинния въздух.
Най-съвършеният град на анасазите, който беше виждала Нора, по-красив от Скалния дворец, голям колкото Пуебло Бонито.
Слоун се обърна към нея. После и тя бавно завъртя глава и проследи погледай. Лицето й стана смъртнобледо.
Нора затвори очи, силно стисна клепачи и отново ги вдигна. Градът все още си бе там. Тя бавно обходи с поглед нишата. Насред града различи кръглите очертания на Голяма кива: най-голямата, която беше виждала, със запазен покрив. Непокътната Голяма кива… Такова нещо не бе откривано.
Чак сега осъзна, че нишата е доста навътре от скалния перваз и затова не се вижда отдолу. Конвексната стена на гигантския пясъчник се издуваше най-малко на петнадесет метра от дъното на нишата. Именно това случайно изваяние на геологията и ерозията позволяваше градът да остане скрит не само отгоре и отдолу, но и от отсрещния край на каньона. Отчаяна мисъл проряза съзнанието й: „Надявам се, че баща ми го е видял.“
Изведнъж коленете й омекнаха и Нора бавно се свлече на земята. Тя седна и продължи да се взира оттатък долината. Разнесе се шумолене и Слоун приклекна до нея.
— Нора — разнесе се гласът й, изпълнен с благоговение и едва доловими иронични нотки. — Мисля, че открихме Кивира.
25.
— Ще отидем ли? — прошепна Слоун.
Последва дълго мълчание. Очите на Нора проследиха терасата, която опасваше каньона. На местата, където се стесняваше, се виждаха плитки вдлъбнатини, изтъркани в пясъчника от многочислени праисторически крака. Една част от нея безпристрастно регистрираше всичко това, докато друга блуждаеше надалеч, все още в шок, неспособна да проумее мащабите на това откритие.
Безпристрастната част й казваше, че трябва да се върнат при другите, да донесат оборудването и да започнат сериозно проучване.
— Какво пък, по дяволите! — рече тя. — Да вървим.
Нора се изправи на треперещите си крака. Слоун я последва. Като насън заобиколиха каньона до началото на грамадната ниша. Нора спря. Сега виждаха руините от другата страна под остър ъгъл. Утринното слънце проникваше само до фасадата на града, а останалата част тънеше в мрак под скалния навес — призрачни развалини, изчезващи в лилава сянка. Кивира притежаваше изящество, контрастиращо на масивните каменни зидове. Градът изглежда бе проектиран и построен като едно цяло, а не се беше развил постепенно като повечето други големи скални селища на анасазите. По външните стени все още имаше следи от гипсова мазилка й върху Голямата кива се различаваше син диск.
Четирите кули бяха разположени по две от двете страни на нишата, като главната част на града лежеше помежду им. Голямата кива бе точно в средата. Кулите бяха високи петнадесетина метра. Предните две стърчаха свободно, а задните опираха, в каменния покрив на нишата.