Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Евелин плесна с ръце.
— Ами тогава да действаме!
Всички, освен мен изведнъж се раздвижиха. Докато старите безделници, под ръководството на господин Кабулке, се отправиха към оранжерия номер пет, за да огледат канабиса, а Евелин и Оливер се отправиха към съборетината ни, където щяха да направят теста за бременност, аз останах сама и изоставена в магазина. Може би се дължеше на водката, но се чувствах така, все едно някой ме бе ударил с тиган по главата.
Какъв луд ден само!
Първо участието в предаването на Йохен пръдливата възглавничка, провъзгласен за телевизионна звезда. След това събранието на откачените старци, всички до един жадни за канабис. И като за капак, историята за Марихуанка и Хашишко. А сега пък и бременната Евелин.
Отпуснах се върху дивана в кабинета на Щефан и се загледах в бавно въртящия се вентилатор на тавана. Мислите ми се въртяха в главата ми също като него. Защо Щефан не си идваше вече? Толкова неща имах да му разказвам. Сега, когато щях да печеля пари като водеща и когато осигурих бизнеса ни с поръчки за телевизионното предаване, вече не се нуждаехме от тъпия милион. Можехме да изхвърлим кошмарните моменти от миналото и да спасим брака си или поне това, което беше останало от него. Мисля, че беше крайно време. Само ако пожелаехме, можехме да прекараме остатъка от лятото като нормални хора. А сега, когато по всяка вероятност Евелин беше бременна, ситуацията ставаше още по-абсурдна. Със сигурност и Щефан щеше да е на същото мнение.
От толкова мисли и зяпането във вентилатора съвсем ми се зави свят. Затворих очи и се свих удобно на дивана. О-о-ох! Нещо твърдо неприятно се впи в ребрата ми.
Беше една от онези розови, детски шнолки на Петра. Какво, по дяволите, търсеше тъпата шнолка на Петра върху този диван?
Изведнъж се разсъних напълно. Разбира се, имаше хиляди невинни обяснения на това как един такъв малък, пластмасов предмет можеше да се озове на дивана. Но точно в този момент бях сигурна, че никоя от тези невинни възможности не би могла да бъде вярна.
Имаше само едно-единствено обяснение: не Евелин, а Петра е имала връзка с Щефан. Порчето Петра.
Елизабет ме предупреждаваше.
Откакто не живеех тук, за Щефан и Петра условията бяха станали идеални. След края на работния ден необезпокоявани са можели често да се срещат. Например тук, в кабинета. На този диван.
Евелин е знаела. Старите откачалки също, та нали по двайсет и четири часа слухтяха наоколо.
О, Господи, не Петра е била тъпа като галош, а аз! При това трябваше да се усъмня най-малкото, когато Щефан тръгна на солариум. Та нали Петра дори и не прикриваше факта, че го харесва. Непохватните й свалки, както и флиртуващото писукане, сладките приказки.
Просто не можех да си представя, че Щефан бе проявил толкова лош вкус. Ако се беше влюбил в Евелин, щях да го разбера. Та тя беше чудно хубава и интелигентна. Но Петра? Това кривокрако и тъпо порче! Не, не, никога не бих и предположила, че Щефан може да прояви подобна липса на вкус. Та той имаше стил!
Разгневена, започнах да крача из кабинета. Повърхността на бюрото беше идеално полирана и миришеше на антибактериален препарат. Веднага се досетих, че са го правили и на бюрото. Трескаво започнах да отварям чекмеджетата, без да зная какво точно търся. Може би любовно писмо. „Целувчици, твоя Петра!“, с отпечатък от розово червило и сърчица.
Но не намерих нищо подобно. Затова пък открих кутийка с презервативи. За да бъда по-точна — черни презервативи. Точно такива още никога не бях виждала. Тези, които ние обикновено използвахме, бяха розови, като шнолките на Петра. Нерешително заобръщах кутийката в ръцете си. Откога ли го правеха? По всяка вероятност това не беше първата опаковка с презервативи. Двамата бяха имали толкова много възможности да се срещат, докато Евелин и Кабулке ремонтираха кухнята, а клетият съпруг на Петра се грижеше вкъщи за двете малки порчета. Затова и Щефан толкова яростно запази дивана, не го даде за гаражната разпродажба на Еберхарт и го постави точно тук, в кабинета си. Петра със сигурност си мислеше, че на пода ще е много нехигиенично, а с времето масата им се беше сторила много твърда и неудобна. Сигурно така се получаваха постоянно синини.
Синини! Ами, да! Синината на гърдите на Щефан, със сигурност беше от лакътя на Петра или от някоя друга ръбеста част на тялото й.
Отворих опаковката с презервативи. Вътре бяха останали само четири броя. Черни и гадни, презервативите като че ли ме зяпаха с кръглите си очи. Дори ми се стори, че ги чувам да ми казват: „Изглеждаш ужасно!“