Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Шосето продължаваше на запад и след това завиваше на север. Когато приближиха задната част на конферентния център, Маи насочи Детската количка през добре поддържана морава, която сега бе осеяна с отломки. Подгонени от вятъра листове хартия се посипаха по предното стъкло и потропаха като нетърпеливи пръсти, преди отново да отлетят в нощта. Фаровете осветиха редица дървета вляво. Листата им бяха обрулени, а по клоните имаше хартии и отломки.
Маи нави волана и превозното средство направи остър завой надясно, след това забави и спря. Изскочиха от Детската количка и видяха оранжевите и жълтите пламъци, които още се виеха по западната страна на конферентния център, както и по-малките пожари, обсипали хоризонта. Наклонен асфалтиран път водеше към метална врата.
Двамата бяха въоръжени с невропаралитични пистолети, които изстрелваха електромагнитни импулси със същото действие като шоковите палки на полицаите. Маи носеше малка аптечка на рамо, а Джош държеше звуковия свредел — устройство, което приличаше на пушка. Беше направено от съединение на въглерод и алуминий и бе изключително лек, но много мощен генератор на насочен ултразвуков сигнал с честота 35 килохерца, който прорязваше с невероятна лекота почти всички материали.
Стигнаха до вратата. Беше заключена.
— Отдръпни се — каза Джош и вдигна звуковия свредел. Нагласи го на най-слаба мощност и натисна спусъка. На мястото на ключалката и дръжката се появи дупка с височина трийсет сантиметра. Вратата се отвори навътре и се залюля на пантите.
Двамата включиха лампите на каските си и пред тях се откри къс наклонен коридор с нисък подгизнал таван. По него имаше зелена плесен и мъх. В дъното му видяха тясна вертикална шахта. Тя беше около метър широка и в нея бяха изрязани стъпала. Маи тръгна първа. Погледна надолу в шахтата и лампата на каската й освети първите пет-шест метра. Зад тях беше пълен мрак.
Вътре беше малко изнервящо. Джош и Маи се чувстваха като в открития космос. Виждаха само бетона над и под себе си, докъдето стигаше лъчът на лампичките им. От схемата знаеха, че шахтата слиза на двайсет и пет метра под земята, но им се струваше, че се спускат на стотици метри дълбочина. На екраните на маншетите си виждаха, че температурата пада бързо с всеки метър. Заедно с нея намаляваше и съдържанието на кислород във въздуха, а влажността се увеличаваше.
Маи видя бетонния под на лъча от каската си. След още десетина стъпала стигна до основата на шахтата. Отстъпи, за да пусне и Джош в тясното пространство. Пред тях имаше нисък кръгъл проход, в който беше непрогледен мрак. По прохода течеше вода, която се спускаше в дупка близо до подножието на стълбата. След секунди бяха в самия канал и лампичките им осветяваха извитите стени.
Тунелът — някога основният отводнителен канал на града — бе три метра висок и четири метра широк. Минаваше под Лос Анджелис и беше дълъг двайсет и пет километра. Вливаше се в океана на юг от Марина дел Рей. Общината се бе отказала от него и го бе заменила с по-модерна система в началото на 90-те години, но по него още течеше тънка вадичка. Стените му бяха плесенясали и вътре миришеше на гнило.
Маи погледна екрана на китката си, който светеше меко в тъмнината. Видя схема на терена. След по-малко от сто метра надясно беше най-ниското ниво на Калифорнийския конферентен център, който на дисплея беше изобразен като черно квадратче. Тунелът бе показан като тънка червена линия. Той завиваше леко на север, след това продължаваше петдесет метра право на изток, а след това кривваше на юг и почти допираше северозападния ъгъл на комплекса. След това вървеше успоредно на сградата към североизточния й ъгъл.
— Първа база? В тунела сме.
— Прието, Маи — отвърна Том. — На схемата ще видите, че тунелът се приближава най-много до Б6 точно след 12 метра по северната стена. Така ще влезете в склад Б63. Виждам, че той е точно до стената. Така че внимавайте.
— Добре. Къде е Марк? — попита Джош.
— Пътувам, Джош — обади се гласът на Марк. — Ще пристигна на мястото след деветнайсет минути.
Джош поведе Маи през тунела. Единствените звуци, които чуваха, бяха собственото им дишане и тихото шуртене на водата.
— Дори не съм знаел за съществуването на нещо подобно — каза Джош по микрофона.
— Не мисля, че много хора знаят — отвърна Маи, беше на няколко метра зад него. — Но под Лос Анджелис има сложна мрежа от тунели и отводнителни канали, както под всеки голям град. През годините е строено върху вече съществуващото. На мен ми действа успокояващо. Ти какво мислиш?