Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Какво съвпадение, моето момиче! Тъкмо си мечтаех да те видя тук.
Той нито веднъж не спомена примера на баща си, макар че „Таймс“ посвети на некролога на покойния маркиз половин страница, където се описваше подвигът му на Марна и се казваше, че той е обезвредил собственоръчно цяла германска батарея и е „един от най-великите герои от войната, удостоени с кръст „Виктория“. Когато месец по-късно край Ипр загина и по-големият брат на Пърси, Дафни най-сетне проумя колко много семейства са сполетяни от една и съща злочестина. Сега Пърси бе наследил титлата: дванайсети маркиз на Уилтшир. Само за няколко седмици благородническото звание бе сменило трима притежатели.
- Сигурен ли си, че не сме сбъркали пътя? - попита младата жена, когато тръгнаха по авеню Шафтсбъри.
- Сигурен съм, милейди - потвърди Хоскинс, очевидно решен да се обръща още отсега към Дафни с титлата, въпреки че те двамата с Пърси още не бяха женени.
Годеникът и пак се закашля.
- Помага ти да свикнеш, моето момиче.
Тя се почувства на върха на щастието, когато Пърси и съобщи, се напуска Шотландския гвардейски полк, за да поеме семейните имения. Колкото и да му се възхищаваше в тъмносинята униформа с четирите месингови копчета с еднакво разстояние между тях, с ботушите с шпори и със смешната шапка на червени, бели и сини карета, тя искаше да се омъжи за фермер, а не за войскар. Изобщо не и се живееше по разните му там колонии в Индия и Африка.
Завиха по Малет Стрийт и видяха множество, което се качваше по стълбите пред величествената сграда.
- Ето го и ректората! - възкликна младата жена, сякаш се е натъкнала на все още неоткрита пирамида.
- Да, милейди - отвърна Хоскинс.
- И не забравяй, Пърси... - подхвана Дафни.
- Какво, моето момиче?
- Не говори, ако не те питат. Тук не сме в свои води и не искам да ни направят за смях. Сети ли се да вземеш поканата и билетите с местата?
- Сложих ги някъде - отвърна той и затърси по джобовете си.
- В горния ляв вътрешен джоб на сакото ви са, Ваша светлост - намеси се шофьорът и спря автомобила.
- Разбира се, че са там - рече Пърси. - Благодаря ти, Хоскинс.
- За мен беше удоволствие, милорд - изтананика мъжът.
- Върви след навалицата - нареди Дафни. - И се прави, че идваш тук всяка седмица.
Минаха покрай неколцина униформени разпоредители, накрая им провериха билетите и ги заведоха на техните места.
- Никога досега не съм седяла толкова назад - завайка се Дафни.
- И аз само веднъж съм се опитвал да бъда назад в театър - призна си Пърси. - В театъра на бойните действия, където германците изпълняваха главната роля.
Той пак се закашля.
Двамата замълчаха в очакване да се случи нещо. Сцената беше гола, ако не се броят четиринайсетте стола, два от които - средните, можеха да бъдат описани като престоли.
В три без пет десетима мъже и две жени - всички облечени в нещо, което според Дафни приличаше на черни халати, и с алени шалове, преметнати през вратовете, - излязоха в индийска нишка на сцената и си седнаха на местата. Празни останаха само двата престола. Точно в три часа вниманието на младата жена бе привлечено от фанфарите, които оповестиха появата на краля и кралицата. Присъстващите станаха на крака, за да ги посрещнат, а те се разположиха в средата на ректората. Пак прави, всички изслушаха химна.
- Ако отчетем обстоятелствата, кралят изглежда много добре - отбеляза Пърси, след като си седна на мястото.
- Мълчи! - скастри го Дафни. - Тук никой не го познава.
Възрастен мъж в дълга черна тога, който единствен продължаваше да стои прав, изчака всички да заемат местата си, пристъпи напред, поклони се на краля и кралицата и се обърна към публиката.
Оказа се, че това е заместник-ректорът, сър Ръсел Ръсел-Уелс, който дръпна дълга реч. Пърси се обърна към годеницата си:
- Нима този тип очаква да му разбираме всичките дрънканици? Отказах се от латинския още в четвърти клас.
- И аз издържах да го уча само една година.
- Значи и ти, моето момиче, няма да ми помогнеш особено - изшушука Пърси.
От предния ред се обърнаха и ги изгледаха на кръв.
До края на тържеството Дафни и Пърси се опитаха да мълчат, макар че от време на време се налагаше тя да го стиска по коляното, защото годеникът и току се наместваше на неудобния дървен стол.
- На краля му е лесно - тихо каза Пърси. - Я каква голяма възглавница са му сложили!
Най-сетне настана и мигът, заради който бяха дошли.
Заместник-ректорът, който продължаваше да чете имената в почетния списък, най-после стигна до буквата „Т“ и оповести: