Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- И какво се е случило с твоя прапрапрапрадядо? - полю- бопитства Чарли.
- Бил е изселен - обясни другият мъж. - И мен ако питате, с основание. Инак е щял да посегне повторно.
- Майко мила! - засмя се Беки.
- Какво има? - попита Чарли.
- Току-що се сетих кой е прапрапрапрадядото на Пърси.
Дафни така и не успя да се види преди венчавката с Беки беше толкова погълната от последните приготовления, че не и оставаше нито миг свободен. Все пак на прием у лейди Сенам на Онзлоу Скуеър срещна съвсем случайно подподполковника и жена му и се поинтересува какво ново-старо на Челси Терас. Подполковникът и съобщи sotto voce25, че Чарли е изтеглил от банката доста голям заем, „въпреки че се е разплатил до последното пени с другите си кредитори“. Дафни се усмихна, припомнила си, че в съвсем свой стил Чарли и е изплатил доста месеци преди крайния срок последната вноска от парите, които му е отпуснала.
- Току-що научих, че е хвърлил око на поредния магазин - допълни военният.
- Този път на кой?
- На хлебарницата - номер сто четирийсет и пет.
- Бащата на Беки е бил хлебар - отбеляза младата жена.
- Сигурни ли са, че ще успеят да го купят?
- Според мен да, макар и да се опасявам, че този път на Чарли ще му се наложи да се поизръси доста над пазарната цена.
- Защо?
- Хлебарницата се пада точно до магазина за плодове и зеленчуци и господин Ренолдс си дава прекрасно сметка, че Чарли много държи да я купи. Чарли обаче го е примамил с предложение той да остане управител на фурната и да получава дял от печалбата.
- Хммм. И докога според вас ще важи уговорката?
- Само докато Чарли усвои отново тънкостите на занаята.
- Ами Беки?
- Започнала е работа в „Сотби“. Като секретарка.
- Моля? - подвикна Дафни. - За какво и беше да блъска толкова много за научна степен - за да стане секретарка ли?
- В „Сотби“, каквато и подготовка да имаш, очевидно започваш от най-ниското стъпало. Така поне ми обясни Беки - уточни подполковникът. - Започваш от нулата, независимо дали си син на председателя на управителния съвет, дали години наред си работил в престижна галерия в Уест Енд, дали имаш научна степен, или си завършил първо отделение. Но установят ли, че си добър в работата, веднага те прехвърлят в някой от специализираните отдели. А не като в армията.
- А Беки какво иска?
- Иска да я назначат при някакво старче на име Пембъртън, бил всепризнат спец по ренесансова живопис.
- Обзалагам се, че ще я държат секретарка най-много половин месец - рече Дафни.
- Чарли има по-високо мнение за нея - подметна Хамилтън.
- Така ли? И колко и дава като секретарка?
Подполковникът се усмихна:
- Най-много десет дни.
15.
Всяка сутрин, след като пощата пристигнеше на Лаундс Скуеър, икономът Уентуърт слагаше писмата върху сребърен поднос и ги отнасяше в кабинета на бригадния генерал, където той заделяше адресираните до него пликове, а другите връщаше на подноса, та икономът да ги предаде на дамите в къщата.
Но откакто годежът на дъщеря му бе обявен във вестник „Таймс“ и петстотинте покани за предстоящата венчавка бяха разпратени, бригадният генерал започна да се отегчава да реди толкова много писма и нареди на Уентуърт да промени маршрута и да му носи единствено пликовете, адресирани до него.
И така, онзи понеделник сутринта през юни 1921 година Уентуърт почука на вратата на спалнята на госпожица Дафни, изчака да го поканят, влезе и и предаде голямата връзка писма. Дафни извади пликовете, адресирани до нея и майка и, а малкото, които останаха, върна на Уентуърт, който се поклони и продължи по пътя си в посока, обратна на часовниковата стрелка.
Веднага щом икономът затвори след себе си вратата, Дафни стана от леглото, сложи купчинката писма върху тоалетката и отиде в банята. Малко след десет и половина се почувства готова за изпитанията на деня и се зае с пощата. Трябваше да задели на отделни купчинки положителните отговори и отказите, да ги отбележи в списъка или да задраска имената, за да може майка и да изчисли за колко души да поръча храна и да определи кой до кого да седне. От общо трийсет и едно писма, пристигнали оная заран, двайсет и две, сред които едно от принцеса, едно от виконт, две от лордове, едно от посланик и едно от милия подполковник Хамилтън и жена му, съдържаха положителен отговор на поканата. Четири бяха с отказ: две от семейства, които обясняваха, че ще бъдат в чужбина, едно от възрастен чичо, страдащ от напреднал стадий на диабет, и още едно от човек, чиято дъщеря имала неблагоразумието да избере за сватбата си същия ден, както Дафни. Накрая останаха пет писма, към които младата жена насочи вниманието си.