Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Оказа се, че едното е от осемдесет и седем годишната и леля Агата, която живееше в Къмбърланд и вече бе съобщила, че е твърде стара, за да пътува чак до Лондон, и затова нямало да присъства на венчавката. По-нататък обаче леля Агата настояваше веднага след медения месец Дафни да заведе Пърси при нея, защото искала да се запознае с него.
- Как ли не! - каза на глас Дафни. - След като се върна в Англия, ще имам далеч по-важни неща от това да гостувам на изкуфели лели.
Сетне прочете послеписа:
„Докато си в Къмбърланд, скъпа, тъкмо ще ме посъветваш за завещанието, защото и аз не зная кои картини на кого да оставя, особено платното на Каналето, което според мен заслужава да краси добър дом.“
„Ах, старата хитруша!“, помисли Дафни - знаеше прекрасно, че леля Агата е написала същото на всичките си роднини, пък били те и далечни, така че да не прекарва сама края на седмицата.
Второто писмо беше от „Майкъл Фишлок и сие“, фирмата, нагърбила се да организира сватбената гощавка: изпращаше приблизителната сметка за осемстотинте гости, които се очакваше да присъстват на Винсънт Скуеър непосредствено след венчавката. Дафни си каза, че триста гвинеи наистина са възмутителна сума, но без да се замисля много, отмести сметката - по-нататък щеше да я представи на баща си.
Задели и двете писма от приятелки на майка и, които не я вълнуваха особено.
Остави за накрая петото писмо, понеже пликът бе украсен с пъстри марки, а в десния ъгъл, над думите „Десет ани“, се мъдреше овал с вместена в него кралска корона.
Дафни отвори бавно с ножчето за писма плика и извади няколко листа тежка хартия, първият от които бе с герба и девиза на Кралския стрелкови полк.
„Скъпа Дафни“, пишеше в началото на писмото. Тя обърна припряно последния лист, за да види от кого е, и прочете „Твой приятел Гай.“
Върна се на първата страница, погледна адреса и със свито сърце зачете думите на Гай:
„Индия
Пуна
казарма „Уелингтън“
Втори батальон
към Кралския стрелкови полк
офицерска столова
15. V. 1921 г.
Скъпа Дафни,
Дано ме извиниш, че разчитам на дългогодишното приятелство между нашите семейства, но възникна проблем, за който съм сигурен, че си в течение. За съжаление сега установявам, че съм принуден да се обърна към теб за съдействие и съвет.
Преди известно време получих от приятелката ти Ребека Салмън писмо...“
Дафни сложи недочетените страници върху тоалетката - съжали, че писмото не е пристигнало няколко дни след като тя е заминала на меден месец. Пак се зае да преглежда списъка с гостите, но си даде сметка, че рано или късно ще и се наложи да види какво очаква Гай от нея. Отново зачете писмото:
„в което тя ми съобщава, че била бременна и че детето било от мен.
Нека още от самото начало те уверя, че не може да има по-нагла лъжа: през единствената нощ, когато съм оставал у вас, не съм имал никакъв физически контакт с Ребека.
Всъщност именно тя настоя да вечеряме на Челси Терас номер деветдесет и седем, въпреки че вече бях запазил маса в „Риц“.
С напредването на вечерта ми стана ясно, че Ребека се опитва да ме напие, затова реших да си тръгна. Да ти призная, алкохолът наистина ме беше хванал и аз не бях сигурен дали ще успея да се прибера без произшествия в гарнизона.
Ребека веднага предложи да съм останел у вас, за да съм изтрезнеел. Точно така се изрази. Аз, естествено, отказах, докато накрая тя ми обясни, че бих могъл да легна в твоята стая, понеже си щяла да се прибереш от провинцията чак на другия ден следобед - нещо, което ти по-късно потвърди.