Търговецът

- А четвъртият кой е?

- Гай Трентам. Капитан в Кралския стрелкови полк, ядва се - добавих аз. - Прибрал се е наскоро от Западния фронт, където се е сражавал геройски. Удостоен е с медали и така нататък. Родени сме в едно и също село в Баркшир, израсли сме заедно, макар че, да ти призная, нямаме много допирни точки. Изключително красив, ала се слави като женкар, затова умната!

Останахме много доволни от представлението на „Бохеми“, въпреки че Алджърнън не можа да ми съобщи нищо ново за Пърси. През второто действие Гай не сваляше очи от Беки - не че тя проявяваше някакъв интерес към него.

За моя изненада обаче, щом се прибрахме, не говореше за нищо друго освен за новия си познат: колко бил красив, колко бил изтънчен, колко бил обаятелен, с какво внимание я бил обгърнал. Накрая успях да се отскубна и да си легна, първо обаче за радост на Беки я уверих, че чувствата и безспорно са споделени.

Всъщност, без да искам, се превърнах в нещо като Купидон в това зараждащо се увлечение. На другия ден Гай ме помоли да поканя от негово име госпожица Салмън на представление в Уест Енд. Беки, естествено, прие, но аз така и Фака вече бях казала на Гай, че ще отиде с него.

След това сякаш постоянно се натъквах на тях и започнах да се притеснявам, че ако връзката се задълбочи, всичко, както навремето казваше бавачката ми, ще завърши със сълзи. Дори съжалих, че съм ги запознала, макар че, ако употребим модния напоследък израз, нямаше никакво съмнение: Беки беше влюбена до уши.

Въпреки това в продължение на няколко седмици домът на номер деветдесет и седем си възвърна равновесието... а после Чарли се демобилизира.

Отначало Беки не ни запозна, а когато го направи, веднага разбрах, че типове като него не се срещат в Баркшир. Това стана в италианското ресторантче на две крачки от нас, където отидохме да вечеряме.

Честно казано, не прекарахме особено приятно отчасти защото Гай така и не опита да е малко по-общителен, но главно защото Беки изобщо не си направи труда да приобщи към разговора и Чарли. По едно време се усетих, че все аз задавам въпросите и сама си отговарям на тях, колкото до Чарли, в началото той ми се видя доста недодялан.

Когато след вечерята тръгнахме всички заедно към нас, му предложих да оставим Беки и Гай сами. Чарли ме заведе в магазина и не се сдържа, почна да ми обяснява надълго и нашироко как е преобразил помещението. Беше толкова запален, че можеше да убеди и най-циничния инвеститор, на мен обаче най-силно впечатление ми направи това, че си разбира от работата, за която дотогава изобщо не се бях и замисляла. Точно тогава реших да помогна на Чарли и в двете начинания.

Не се изненадах ни най-малко, когато разбрах какво изпитва към Беки, тя обаче се бе захласнала по Гай дотолкова, че сякаш изобщо не забелязваше Чарли. Именно докато Чарли се бе впуснал в поредния си монолог за достойнствата на момичето, у мен се зароди план за бъдещето му. Реших, че той се нуждае от друго образование, може би не така формално, както образованието на Беки, но не по-малко ценно за бъдещето, което Чарли сам си беше предначертал.