Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- И така - продължи госпожа Трентам, - повече от сигурна съм, че с времето Гай ще стане командващ на полка, и дори нямам нищо против да споделя с вас, че вече съм набелязала момиче, което да му помага в трудния възход. В края на краищата съпругата или създава, или проваля кариерата на мъжа, така да знаеш, Дафни.
- Поне в това съм напълно съгласен с теб, скъпа - прошепна господин Трентам.
Прибрах се в Лондон донякъде успокоена, че след такъв скандал Беки сигурно ще скъса с Гай. Колкото повече го виждах този негодник, толкова по-голямо недоверие изпитвах към него.
Когато по-късно същата вечер влязох в жилището, заварих Беки да седи на канапето, разплакана и разтреперана. Тя ми разказа своята версия за случилото се - според нея истинско бедствие, после обаче уточни, че Гай и е направил предложение за женитба.
Тъкмо се канех да и съобщя за Индия, когато приятелката ми възкликна:
- Тази жена ме мрази!
- Още не те е оценила - ето какво помня, че отговорих. - Затова пък майорът е във възторг от теб.
- Много мило от негова страна - рече Беки. - Знаеш ли, разведе ме из имението.
- Какво ти имение! Та това са само няколко ниви!
- Как мислиш, дали след случилото се в Асхърст Гай ще престане да се среща с мен?
Идеше ми да възкликна: „Надявам се“, но се овладях овреме.
- Няма да престане, ако е мъж на място - заувъртах дипломатично.
Следващата седмица Гай наистина се срещна с приятелката ми и доколкото мога да съдя отстрани, така и не е споменал майка си и злополучното гостуване.
Въпреки всичко смятах, че дългосрочния ми план за Чарли и Беки се развива добре до вечерта, когато след дългата почивка в края на седмицата, която си бях дала в провинцията, се прибрах вкъщи и забелязах, че една от любимите ми рокли е метната на пода в хола. Тръгнах по пътеката от дрехи, докато стигнах стаята на Беки - отворих тихо вратата и за свой ужас видях и други свои дрехи, намятани отстрани на леглото заедно с дрехите на Гай. Бях се надявала Беки да проумее с какъв подлец се е свързала много преди да стигне до този последен етап в отношенията им.
На другия ден Гай замина за Индия и веднага щом се сбогува с Беки, тя тръгна да разправя на всеки срещнат, че са се сгодили, макар и да не носеше пръстен и по вестниците да не се появи обява, която да потвърди нейната версия за случилото се.
- На мен ми стига и думата, дадена от Гай - повтаряше си като курдисана, с което направо изумяваше всички.
Онази вечер се прибрах и я заварих да спи в леглото ми. На закуска тя ми каза, че там я е сложил Чарли - без повече обяснения.
Следващата неделя следобед отново се самопоканих на чай у Трентамови, колкото да науча от майката на Гай как той я бил уверил, че не се е виждал с госпожица Салмън цели девет месеца, откакто тя си е тръгнала преждевременно от Асхърст.
- Но това... - възроптах аз, ала млъкнах насред думата, припомнила си как съм обещала на Беки да не казвам на майка му, че са продължили да се срещат.
След няколко седмици приятелката ми сподели, че мензисът не и е дошъл. Зарекох се да не издавам тайната, но не се поколебах още същия ден да кажа на Чарли. Той направо побесня. За капак трябваше да се преструва пред Беки, че не знае нищо.
- Честен кръст, ако този негодник беше в Англия, щях да му тегля куршума - току повтаряше, докато сновеше напред-назад из хола.
- Ако той беше в Англия, бащите най-малко на три момичета на драго сърце щяха да свършат тази работа вместо теб - отвърнах аз.
- И какво мога да направя? - попита накрая младежът.
- Почти нищо - рекох му. - Според мен нищо чудно да се окаже, че най-силният ти съюзник е времето - и тринайсетте хиляди километра.
Подполковникът също се озова в групата на тези, които, стига да им падне, с удоволствие биха теглили куршума на Гай Трентам, в неговия случай заради честта на полка и така нататък. Той дори се закани да отиде при майор Трентам и да му каже право в очите какво мисли. Идеше ми да му напомня, че майорът всъщност е съвсем безобиден. Но какъвто и богат опит да имаше подполковникът в схватки с най-различни врагове, аз не бях сигурна, че някога се е натъквал на страшилище като госпожа Трентам.
Някъде по това време Пърси Уилтшир най-сетне се демобилизира от Шотландския гвардейски полк. Напоследък вече не се притеснявах от телефонните разговори с майка му. През ония ужасни години между 1916 и 1919 все си мислех, че тя ще ми се обади и ще ми каже, че и Пърси, подобно на баща си и на по-големия си брат след това, е загинал на Западния фронт. Трябваше да минат доста години, докато призная на овдовялата маркиза какъв страх ме обземаше всеки път, когато чуех гласа и по телефона.