Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
После най-неочаквано Пърси ми поиска ръката. От този миг нататък бях погълната изцяло от съвместното ни бъдеще и от посещенията при неговите роднини, та занемарих напълно дълга си към Беки, макар че и позволих да остане в жилището. Сетне, докато се обърна, тя роди невръстния Даниъл. Молех се да понесе неизбежната дамга.
Няколко месеца след кръщенето реших да се отбия, без да се обаждам предварително - връщах се от провинцията, където бях прекарала края на седмицата с майката на Пърси.
Входната врата се отвори и ме посрещна Чарли, пъхнал под мишница вестник, а Беки седеше на канапето и доколкото забелязах, кърпеше чорап. Погледнах надолу и що да видя - Даниъл пълзеше устремно напред. Добре, че го гушнах, инак като нищо щеше да изхвърчи по стълбите и да поеме по широкия свят.
- Много се радвам да те видя - скочи Беки. - Не си идвала от цяла вечност. Ей сега ще ти направя чай.
- Благодаря - рекох аз. - Отбих се, колкото да се уверя, че сте свободни на... - Погледът ми падна върху малката картина с маслени бои над камината. - Колко е красива! - възкликнах аз.
- Би трябвало да си я виждала многократно - рече Беки.
- Висеше в стаята на Чарли...
- Не, не съм я виждала - прекъснах я аз — така и не разбрах за какво намеква.
14.
Още щом поръбената със златисто картичка се получи на Лаундс Скуеър, Дафни я сложи между поканата за кралската ложа на хиподрума „Аскот“ и другата покана - за градинското увеселение в Бъкингамския дворец. Каза си обаче, че картичката ще остане върху полицата над камината дълго след като поканите за хиподрума и за двореца се озоват в кошчето за боклук - тя държеше да я видят всички.
Беше прекарала в Париж цяла седмица, за да избере тоалетите за трите събития, но смяташе да облече най-изумителната рокля именно на тържеството, на което Беки щеше да си получи дипломата и което сега Дафни описваше пред Пърси като „великото събитие“.
Годеникът и - макар че тя и досега не бе свикнала да възприема Пърси като такъв, - също сподели, че никога не е бил канен на такова тържество.
Бригаден генерал Харкорт-Браун предложи на дъщеря си Хоскинс да ги закара до ректората с ролс-ройса и си призна, че и завижда мъничко и съжалява, задето не е сред поканените.
Когато денят най-сетне настъпи, Пърси заведе Дафни на обяд в „Риц“ и след като за стотен път прегледаха списъка с гостите и църковните химни, които ще бъдат изпълнени на бракосъчетанието, двамата насочиха вниманието си към събитието следобед.
- Дано не ни задават въпроси - подхвана Дафни. - Защото е сигурно, че не знам отговорите.
- О, убеден съм, моето момиче, че няма да ви подлагат на такова изпитание - успокои я Пърси. - Не че някога съм ходил на раздаване на дипломи. Ние, Уилтширови, не се славим като особено ученолюбиви - допълни той и прихна така, сякаш се е закашлял.
- Отърви се от този навик, Пърси. Ако ще се смееш, се смей, ако ще кашляш, кашляй.
- Както кажеш, моето момиче.
- И престани да ме наричаш „моето момиче“. Вече съм на двайсет и три години, пък и майка ми и баща ми са ми дали напълно приемливо име.
- Както кажеш, моето момиче - повтори годеникът и.
- Ама ти изобщо не ме слушаш! - Тя си погледна часовника. - Хайде да тръгваме. Само това оставаше да закъснеем.
- Точно така - съгласи се Пърси и помоли сервитьора да им донесе сметката.
- Имаш ли представа къде отиваме, Хоскинс? - попита Дафни шофьора, когато той и отвори задната врата на ролс-ройса.
- Да, милейди, миналия месец, докато вие с Негова светлост бяхте в Шотландия, си позволих да проверя пътя.
- Браво на теб, Хоскинс - похвали го Пърси. - Добре, че си го направил, инак нищо чудно да кръжим цял следобед.
Хоскинс подкара автомобила, а Дафни погледна мъжа, когото обичаше, и си помисли какъв късмет е извадила с него. Всъщност си го беше харесала едва шестнайсетгодишна и нито веднъж не се бе усъмнила, че е направила правилния избор, макар че самият Пърси и не подозираше за това. Винаги го бе смятала за прекрасен, добър, грижовен и мил - е, със сигурност не беше пръв красавец, затова пък бе много представителен и изискан. Всяка вечер младата жена благодареше на Бога, че избраникът и се е отървал здрав и невредим във войната. След като Пърси и бе съобщил, че заминава с шотландските гвардейци за Франция, Дафни бе прекарала три от най-нещастните години в живота си. От този миг нататък все си мислеше, че всяко писмо, всяко телефонно обаждане и носят вестта за смъртта на нейния любим. В негово отсъствие и други мъже се опитваха да я ухажват, всички обаче удряха на камък: досущ Пенелопа Дафни чакаше избраникът и да се върне. Повярва, че той наистина е жив, едва когато го видя на мостика в Дувър. Щеше да помни до гроб милите думи, които Пърси изрече още в мига, щом я зърна: