Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Отпуск
Дойде и моят ред. Не само редът, но и нарядът ми: бях назначен да водя отпускарите от дивизията ни.
Като всеки добър българин в първия момент не останах доволен. Това назначение бе свързано с неприятности, губене на време. Докато останалите офицери използуваха разни камиони и прехвърлили Бабуна, качваха се веднага на влака, аз трябваше да се движа с войниците.
Но от Добруджа имам спасителен принцип: никога за нищо да не съжалявам. Така, отивайки докрай — не съжалявам, че съм се родил, не съжалявам, че ще умра. При това в подобни случаи най-добрата утеха е: няма зло без добро. Това добро ми се яви десеторно.
На сборния пункт, в едно и също време, като пред заминаващ влак се явиха групите на всички части на дивизията. Шестте пехотни полка, артилеристите, пионерите, кавалеристите, щабните — всички.
И досега не мога да забравя великолепните подофицери, старши на полковите команди, които ми се явяваха с рапорт и билети. Всеки от тях като да желаеше със собствената си личност да представи и отстои полка си. И до днес срещам в София подофицери от първи полк. А като се явих да поздравя всички команди, войниците едни от други по-спретнати, по-бодри и по-дисциплинирани. Май 1918.
Начинът, по който бяха уредени тия отпуски, бе за отбелязване. За всички войници и подофицери бе осигурено най-бързо и най-леко пристигане и заминаване. Никакви лични грижи, никакви блъсканици, лутаници, обърквания или неприятности. Който бе създал тоя ред, заслужава похвала.
И тъй, получил от подофицерите билетите на всички отпускари от дивизията, а те бяха повече от петстотин — почти бойна дружина, — поех с тях по пътя за Прилеп, гдето трябваше да нощуваме. И тук наредено. От общината един съветник ни придружи и по списък, от къща на къща тук десет, там петнадесет, всички войници бяха разпределения за спокойна почивка и сън. Бе светло, но всички си легнахме. Сутринта трябваше да тръгнем още по тъмно.
Всички са бодри. Носят почти празните си раници. А което е вътре — не тежи. При това всеки отива в отпуск, всеки бърза.
Превалихме бодро, енергично Бабуна — това ни отне няколко часа. Пристигнахме до широка железопътна линия, гдето влакът ни пое.
Към България! Всички войници са весели и удивително изпълнителни. Никаква случка, никаква неприятност.
Пътуваме. Песни. Свирня. Веселба. Обикалям раята си. За всички има места. Всички доволни. Посрещат ме весело, засмяно. А шеги, смях! Като влезеш в някое купе, в някой вагон, не ти се излиза. Закачки, спорове и натурални изрази, нашенски, шопски, да не се наситиш!
Как щях да забележа, да видя, да чуя, най-вече да преживея всичко това, ако пътувах отделно? Щях да се намърдам в някое офицерско и оттам нямаше да измърдам.
Пристигнахме в Ниш. Всички, които ще слизат в Цариброд, Драгоман, Сливница и спирките, да се обадят. И те се обаждат и получават билетите си. И на всяка гара и спирка преди София слизат на групи и бързо поемат за по-близки или по-далечни села. Щастливци!
В София слизаме всички. Тук е гарата на три-четвърти от останалите отпускари. Тук всички получават билетите си. И тая голяма част поема веднага — едни за София, други — за по-близки или по-далечни села. Малка част остава за другите влакове — ще пътуват до Своге или друга близка гара, дори до Мездра или Роман, отгдето е по-близо до Орхаиийско. Или по кюстендилската линия — за трънските и брезнишките села. Единични войници имат по-разни посоки и и по-дълъг път.
На всички тук, както и на слезлите преди София, още в Ниш, се казват денят, датата и часът, в който по същия ред ще се връщаме. На всички се пожелава здраве и радост, най-вече да заварят всички вкъщи здрави и радостни. И последното не се забравя: да се държат достойно пред селските тиловаци, особено пред недостойните. Само с израза си, без да му говориш, да му кажеш всичко. Ако бе достоен, и той щеше да бъде там, гдето бяха всички достойни!
И стана нещо особено, чудно и все пак не за учудване. При възгласа свободни сте, добър час, всички отговарят: „Добър час, и на вас здраве, и на вас радост.“ Май 1918.
Ако се съди по София, не може да се познае, че е война. Навсякъде всичко препълнено, претъпкано. Броят на цивилните прави просто подавящо впечатление. А военните? Фронтовакът се познава отдалече: походка. Като наближи: дреха. Когато дойде още по-близо: ордени.