Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Нашата дивизия пристигна. Ето от тоя ден действията на Южния фронт.
През май 1917 се направиха два големи, извънредно големи опита, истинско настъпление в мащаб, просто за пробив на фронта — при Дойран и в Завоя на Черна. Ние ще настъпим, каза противникът, на едно място, те ще отстъпят, ето ви храна и вино за три дни, на четвъртия ще получите и храна, и вино в Прилеп — така гласеше заповедта до частите в Завоя на Черна. И, наистина, те, пленниците, получиха на четвъртия ден храна в Прилеп, само вино не получиха, защото ние нямаме такива табиети!…
Противникът пожела да провери и каква е тая прословута първа дивизия. Дали вярной е дадено името желязна, първа, славна. Чакай дай размътим славата!
И той провери и във височините, и в полето. На 16 май пред 6, на 1 септемврий — пред 81 полк. Провери и се убеди. Там зад нашите будни офицери стояха нашите будни войници.
И затова… от тези, които дойдоха до нашите телени мрежи… мнозина минаха — как да не минат, когато нямаше вече телена мрежа, мнозина влязоха в окопите — как да не влязат, когато нямаше вече окопи, мнозина стигнаха до галериите — как да не стигнат, когато имаше още галерии. Абе, къде са тия българи, тия прословути строеваци, брей че диваци, гледай къде се изпокрили, ами че те били истински нестроеваци, най-пъзливи тиловаци!
И там, в галериите, видяха най-после българите, българите и смъртта. Там, в галериите, намериха българите и смъртта. Нито един, който излезе от телената си мрежа напред, не се върна през телената си мрежа назад. Слава на 6 полк! Браво на шопите!
После, при 81 полк. Но какъв е тоя полк? Ние не го познаваме! Ще го опознаете, щом противникът го опозна. Тоя непознат полк бе образуван от три дружини — по една от 1, 6 и 25 полк.
Ония горе имаха галерии. Тия долу нямат.
Нито един, който излезе от телената си мрежа напред, не се върна през телената си мрежа назад. Слава на 81 полк! Браво на шопите!
След тия два големи опита пред фронта на нашата дивизия се направиха множество други — местни, малки, щурмови и не щурмови — всички до един безуспешни.
Множество опити се правеха по фронта на противника пред вас — винаги, почти винаги успешни.
По целия български фронт при позиционната война преди края няма противников устрем да не е бил сломяван. Само при Яребична отстъпихме. Там обаче не бе победа на противника, там се изкупиха собствени грешки.
Затова с изключенията — май 1917 и май 1918 — при позиционната война, преди септемврий 1918, на целия Южен фронт нямаше боеве, както сме свикнали да говорим и разбираме. Нямаше дивизии, армии да се вкопчат и резултатът да реши.
Нямахме боеве. Но боят е миг от войната. Без боеве се водеха боеве. Без боеве се воюваше. Без боеве се даваха жертви.
Но само жертвите ли са мерило? А тия жертви, които принасяхме, без да даваме жертви, като същевременно давахме най-голямата, постоянната, неотслабната жертва?
Само на Южния фронт прекарахме петстотин дни. Петстотин дни. Петстотин нощи. Бдение, стрелба, схватки, пушки, картечници, минохвъргачки, артилерия. Неспане, неядене, работа. Дъжд, кал, влага. Сняг, студ, виелици. Петстотин дни. Петстотин нощи.
Далеч от близки. Далеч от свои. Далеч от себе си. И пак артилерия, аероплани, артилерия. Огневи нападения. Огневи урагани. Барабанен огън. Петстотин дни. Петстотин нощи.
Първа дивизия бе пред Битоля. Трите най-много обстрелвани участъка бяха Битоля, Завоя, Хума. Веднага след тях — долината на Вардара, Дворянското езеро. Силно обстрелвани участъци бяха още долината на Шкембе, Охридското езеро, Преспанското, Червената стена, Добро поле, Мъгленско, Гевгели, Бутковското езеро, Струма, Тахинското. Някои от тия участъци обаче имаха дни, понякога много дни, на пълно затишие; някои дори се явиха като предмет на неприятелско артилерийско наблюдение и обстрелване едва в последните месеци на войната. Други, пък, поради засилващия се по тях от време на време огън се подреждаха до първите, най-лошо засегнати участъци.
Нашият полк посрещна противника и във височините — май 1917, и в полето. Много пъти негови патрули се кръстосваха с наши, много пъти бяха се приближавали до окопите ни, но биваха винаги отбивани с огън и жертви. Нападаха ни в Караманския, Трънския, Мочурливия — и в трите участъка на полка.