Един от Първа дивизия (Спомени на участник)
- Автор: Георгиев Георги Ст.
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Един от Първа дивизия (Спомени на участник)». Краткое содержание книги:
Другари от полка, от други полкове, други дивизии ще получат книгата ми, Например: „На Един от първа дивизия — един от първа дивизия.“ А тоя надпис, запазен за една от многото достойни българки?
През януари 1919 във Военния клуб имаше танци. Една, може би най-хубавата, най-интересната стоеше винаги настрана. „Защо не танцувате, госпожице?“ — я питаха мнозина? — „На Тази, която чакаше първа дивизия — Първа дивизия.“
Тъй неприятното тогава състояние се помрачи още повече от официалния бюлетин, който съобщи нерадостната вест — падането на Яребична! Тълкуванията, които правеха разни цивилни господиновци, повечето — не казвам синове на бащите си, не съм сигурен, повечето — 25–30–35–40-годишни бащини синчета и мамини момчета (Бог да им ги поживи!), отложени или самоотложени, назначени или самоназначили се на разни обществени служби, наред с разни назначени или самоназначили се тиловаци, разбиращи от работата си, колкото разбира от спокойствие шапката ми сега, когато срещам бойни другари, ме възбуждаха до степен да взема камшик и да почна от когото завърна. Едва тук, в столицата, можеше да се види що е паплач, сган. Колко тежък е въздухът тук. Какви микроби тровят душата на строевака. Колко голяма е разликата между тук и там. Ако остана още малко — ще се разболея. Там всички имаме цел — по-скоро да свърши. Там всички имаме идеал — с победа да свърши. Тук всички имат цел — повече да продължи. Тук никой няма идеал. Тук не знаят що е идеал. „И да ни разгромят — си казват тия — все мие едно: ето ми семейството, ето ми имота, ето ми богатството, ето ми отечеството! Ето ми връзките — кръчмарски ли, дамски ли, роднински ли, партизански ли, паразитски ли — те ще хранят и мене, и децата, и техните деца. За по-нататък не мисля. Тия, дето го имат онова, как се казваше, а, тъй де, идеал, се ще мислят за освобождаване, другите се ще мислят за запазване и се ще се бият, и се ще се избиват, няма защо да си правя труд да мисля за правнуците. Когато им дойде времето, те сигурно ще са останали и ще добруват. Да благодарят на дядка си. Елено, дай да пием за тия, дето са на фронта!“
Дали някога ще имаме желаното? А то е тъй просто, леко, възможно. Решение. Подпис. Без кръв, без сътресение! Тоя министерски съвет, това Народно събрание, което може да има тоя кураж, ще изгради паметника на Обновена България. Един закон с три члена.
Първи. Всички държавни чиновници, които по време на войната са били здрави, в определената от закона възраст и не са взели участие, се уволняват. Обезщетението им е предварително получената в течение на толкова години заплата.
Втори. Всички пенсионери, които по време на войната са били здрави, в определената от закона възраст и не са взели участие, се уволняват. (У нас и пенсионерите са чиновници). Обезщетението им е предварително получената в течение на толкова години заплата и пенсия.
Трети. Всички притежатели на наследствени или лично придобити недвижими имоти, притежатели, които по време на войната са били здрави, в определената от закона възраст и не са взели участие, се лишават от имотите си. Обезщетението им е предварително, получените в течение на толкова години полза, интерес и надуване.
Справедлива, безкръвна, светла, етична Революция.
Елате, вдовици, сираци, инвалиди! Елате да получите от щедрата ръка на Родината това, което ви принадлежи, това, което от седемнадесет години е ваше и което бе ви отнето.
Елате, участници сиромаси, безработни, болни и нещастни! Елате да получите от щедрата ръка на Родината това, което ви принадлежи, това, което, е ваше и което бе ви отнето.
Най-справедливата, най-безкръвната, най-светлата, най-етичната Революция.
Истинската, Лелеяната, Великата Революция.
Защото…
Няма по-светъл подвиг от подвига за Родината!
Няма по-светла жертва от жертвата за Родината!
Няма по-светла песен от песента за Родината!
Които летяха, я пяха. Затова, които я изпяха, Не умряха!
Командир
Никога човек не може да избере баща си. Много рядко може да избере командира си.
Има хора, които се стесняват заради баща си. Срамуват заради командира си.