Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
- Татко, едва не си загинал снощи?
- Всичко е наред, котенце – каза Кинг, обвивайки ръка около раменете на Реджи. –
Добре съм.
- Съжалявам – каза Сторм. – Мисълта ми е, че и Хармъни едва не загина.
- Ето една щура мисъл – каза Дестини. – Кинг и Хармъни почти бяха запратени в
морето… където е умрял Никодемус, където Лизет е започнала пътуването си към
Салем. Гюси, както вярвам вече установихме, е била душевноболна. Ако Гюси е
обичала делфини, тя е обичала морето, така че изпращайки хората в морето, би могло
да бъде нейният начин да ги дари с покой.
Пианото засвири отново, силно и с чувство.
Сторм поклати глава.
- Не знам, Дес. Мисля, че Гюси ти разбърква мозъка. Мисля, че тя ги е убила.
- Виждаш ли я да убива някого в този стенопис? – попита Дестини.
Сторм удари по стенописа.
- Виждам ангели, които кръжат около хората, които са умрели.
- Но Лизет не е умряла – каза Дестини. – Стигнала е до Салем, иначе Хармъни
нямаше да открие роклята. Гюси само е предполагала, че е мъртва.
Главата на Хармъни подскочи и тя се присъедини към сестрите си до последната
и най-мрачна част от стенописа.
- Роклята откри мен. Може би Лизет ме е отвела до нея, за да открия пръстена и да
дойда тук.
- Това имам предвид. – Дестини се обърна, за да включи и останалите. –
Изхвърленият на брега делфин е умиращ делфин. Загубата на Никодемус и Лизет е
разбила сърцето на Гюси.
Сторм й се подигра.
- Или загубата на пръстена й е разбила сърцето. Лизет го е пришила към подгъва
на роклята, не го забравяй.
- Защото е бил последният подарък от баща й – каза Хармъни. – Той е умрял,
преди тя да стъпи в морето. Лизет е била оставена с душевноболна жена, която е
мислила, че Лизет я е предала. Тя може и да е обичала Гюси, но е знаела, че не е в
безопасност с нея.
Приспивната песен отново зазвуча, с чувство. Хармъни си помисли, че може и да
са на прав път.
- Така ще да е. Лизет е искала Гюси да я мисли за мъртва. Лизет е надхитрила
Гюси.
Скелето на Ейдън се срути с трясък, запращайки дървени отломки, мръкна вода и
разтвор за почистване във всички посоки.
Реджи прикри Джейк с тялото си.
Сторм и Дестини изпищяха, докато Кинг застана между Хармъни и летящите
парчета.
- Хей – каза Хармъни, – благодаря, но си мислех, че аз трябва да защитавам теб.
- Тогава защо ръката ти кърви? Обиди Гюси, а беше най-близо до скелето от
всички останали, затова реших, че имаш нужда от защита. – Кинг огледа раната й,
когато Морган дойде.
- Морган, донеси комплекта за първа помощ. Някой друг ранен ли е?
- Аз съм – каза Реджи, държейки ръка до кървящата си буза.
Кинг изглежда не знаеше за коя от двете да се погрижи най-напред.
- Погрижи се за Реджи – каза Хармъни.
Дистини взе Джейк.
- Ти добре ли си, приятелче?
Момчето кимна, но погледна загрижено към майка си.
- Да цункам мама да й мине?
- След минутка, сладкишчо.
Сторм взе комплекта за първа помощ от Морган.
- Гюси все още манипулира хората около себе си.
- Вярно е – каза Дестини, оставяйки Джейк до майка му.
- Реджи, добре ли си? – попита Хармъни.
- Кой не би бил с двама мъже Пакстън на разположение?
- Парчето е ударило само ухото й – каза Кинг, – но си помислих, че й е разрязало
бузата. – Той седна на дивана до дъщеря си, изглеждайки блед. – Ти добре ли си,
Хармъни?
Морган се изсмя присмехулно.
- Ще припаднеш ли, старче, заради няколко трески? По дяволите, виждал съм те
да се разминаваш със смъртта. Размекваш се, Пакстън, заради две жени.
Кинг скочи на крака.
- Не знам какво ти става, но се извини.
Морган вдигна ръце.
- Майтап. – Но врата и ушите му станаха червени. – Извинявам се. Не исках да
съм… – Той улови погледа на Джейк. – Късоглед идиот с голяма уста.
- Наистина го мисли. – Дестини го изненада. – Морган, дори аурата ти е
засрамена.
Хармъни се обърна към сестра си.
- Ти не разчиташ аури.
Дестини посочи с палец през рамото си към Морган.
- Мога да разчитам неговата. Мръсна е.
- Възразявам – тросна се Морган.
Дестини вдигна вежда самодоволно.
- Затова го казах, но си прецакан.
Морган се намръщи, а Дестини го игнорира.
- Мисля, че Гюси създава раздори, за да може тя да е умиротворител и център на
внимание. Това е болест.
- Двамата с Никодемус не са имали деца, затова, когато Лизет е била изхвърлена