Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

той, – но няма да оставя никого в тъмното.Хванете се за ръце, а аз ще ви отведа до

площадката, както и през вратата, ако е необходимо. Бърза проверка.

Когато Джейк чу всеки да се преброява, той извика:

- Джейк Пакстън, също и мама.

Кърт, бригадирът на Кинг, каза, че не знае какво е предизвикало спирането на

захранването, но един багер е прекъснал главния електропровод.

- Никой ли не е пострадал? – попита Кинг.

- Мне. Бригадата е отвън, докато възстановим захранването и се върнат на работа.

Хармъни видя светлини и се обърна повторно. Празният асансьор зад главното

стълбище се спусна, светейки като коледна елха.

- Възможно ли е асансьорът да е на отделно захранване?

Кърт подсвирна, когато го видя.

- Не разбира се. Прекъснахме главното. Каквото и да задвижва този асансьор, то

не е свързано с електрозахранването.

- Накарайте го да спре – каза Джейк. – Дамата иска да излезе.

- Това дамата в лилаво ли е? – попита Хармъни.

Джейк кимна.

- И е още по-тъжна.

Асансьорът отново се издигна и, когато пак се спусна, Джейк въздъхна.

- Няма я, но това е добре, защото искаше да излезе.

“Тя иска да излезе”, помисли си Хармъни. “Иска защита.” Нима Дестини не бе

отишла далеч в защитата й тази сутрин? Може би с правилното заклинание…

Кинг прегърна Джейк, сякаш би го предпазил от всичко, стига да може.

Хармъни въздъхна. Падайки си по добри бащи, тя затъваше здравата.

- Доста карма се е насъбрала наоколо – каза тя.

- Гюси може и да е искала пръстена в началото, но не съм сигурен, че дори тя знае

какво иска сега – каза Кинг.

- Нито пък ние – съгласиха се Сторм и Дестини.

- Но иска Хармъни да е тук – добави Сторм.

- Помисли какво каза току-що. Иска тук да има хармония. Може би това не

означава, че иска мен. Може би иска покой.

- На мен ми се струва – каза Реджи, – че съпругът й й е давал разни неща, но

никога себе си. Може би само това е искала наистина. Знам какво е чувството.

Кинг пребледня и Реджи го докосна по ръката.

- Вече не се чувствам така, татко. Мама казваше, че не ме искаш, но парите от

чувството ти за вина ми купуваха разни неща. – Тя се облегна на Кинг, държейки

Джейк, а Джейк погали косата на майка си. – Не исках предмети – прошепна Реджи. –

Исках баща си.

- Сега знаеш истината, нали? – Кинг я придърпа по-близо.

- Да.

- Значи това може и да е подходящият момент да ти кажа, че съм подал документи

за попечителството ти, твоето и това на Джейк, докато станеш на осемнадесет и можеш

да получиш попечителство, макар че се надявам дори тогава да останеш при мен.

Реджи обви ръце около врата му, а Хармъни затъна още по-дълбоко.

- Не си прави сметки без кръчмаря. Подаването на документите за попечителство

е лесната част в сравнение с истинската битка.

- Мама – простена Реджи.

Кинг кимна, изглеждайки също толкова нещастен, колкото и дъщеря му.