Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
- Адвокатите ми събират сведения дали те е обявила за изчезнала. Ако не е, значи
имаме дело.
- А ако е?
- Отивам в затвора, задето си тук.
- Не се тревожи, котенце – каза Кинг по време на вечеря, скоро след като
електричеството бе възстановено. – Не планирам да вляза в затвора, но нека не се
тревожим за това, освен ако не ни се наложи. Адвокатът ми смята, че имаме основание
за дело. Между другото, дадох му името на жената, при която си била отседнала, за да
може да я разпита.
- Тате, не позволявай да се върна при мама.
- Не се е обезпокоила достатъчно, за да ми се обади през последните три години,
така че е малко вероятно да се случи.
- Не искам да се връщам там.
- Няма да го позволя. Адвокатът ми ще се бори за нас. Но, от правна гледна точка,
се движим по опънато въже. Трябва да го знаеш. Искам те, Редж, и искам Джейк.
Каквото и да се случи, помни това: Тук съм, за да те защитя от мъртвата вещица на
Източното крайбрежие и от живата вещица на Западното крайбрежие.
- Хей – каза Хармъни. – Намекваш, че вещица започва с b. Спри. Двете не са
еднозначни.
- Извинявам се. Права си.
След вечеря, Кинг пое на разходка около замъка. Семейството му бе в опасност –
под “семейство” имаше предвид: Хармъни, Реджи и Джейк. Проклятие. Чувствата му
към Реджи и Джейк бяха нормални. Онова, което чувстваше към Хармъни, беше…
неопределено. Плашеше се от нищо, а обикновено нищо не го плашеше. Или поне
преди беше така. Сега трима души, не, двама… не, трима… означаваха за него повече
от собствения му живот. Двама от тях можеше да задържи. С единият щеше да се
наложи да се раздели… рано или късно.
Точно сега най-важното бе да ги държи в безопасност. Обмисляше да ги изведе от
замъка.
Работниците също трябваше да си вървят. Би им платил да стоят надалеч за
седмица или нещо такова. Нямаха вина, че Гюси се е развилняла.
- Кинг! – Хармъни, с развяна от вятъра коса, стоеше на скалата над него. Тя му
направи знак да се върне. – Джейк е загазил – извика тя.
Кинг умря хиляда пъти при гледката как Джейк пълзи по гредата, която с макара
бе окачена над голямата зала.
- Опънете врежа – извика той на работниците. Слава Богу, че държаха
обезопасителни мрежи на площадката.
Коляното на Джейк се подхлъзна, преди да разпънат мрежата, и Кинг и всички
останали ахнаха… но нещо, или някой, спря падането му и той успя да възстанови
равновесието си.
- Къде е Реджи? – попита Кинг.
- Не зн… о… горе е в галерията. – Хармъни посочи и сърцето на Кинг отново се
сви. Дъщеря му висеше от перилото на галерията, опитвайки се да достигне до края на
гредата, която се надигаше и извърташе встрани от нея, тъй като тежестта на Джейк я
наклоняваше надолу в неговия край.
Работниците бяха нагласили мрежата под Джейк, но под Реджи нямаше.
Кинг хукна, прескочи перилото, улови дъщеря си през кръста и я издърпа в
безопасност. Джейк падна и изпищя, а Кинг се разсея, изгуби равновесие и направи
същото. Докато лежеше по гръб си помисли, че си е счупил глезена, главата му беше
замаяна, хора тичаха към него, когато трябваше да се погрижат за Джейк.
Реджи се провря през тълпата, с Джейк на ръце, и Кинг въздъхна.
- Слава Богу!
- Деди! Беше весело! Може ли пак?
Кинг припадна.
- Само е изкълчен – каза Кърт от разстояние.
Когато Кинг отвори очи, не се намираше в голямата зала, а в спалното помещение
с Хармъни.
- Ужасно много ли боли? – Тя седна до него на походното легло.
- Майната му на това. Как е Джейк?
- Няма и драскотина, което е повече, отколкото можем да кажем за теб.
- Не боли чак толкова. Ауч!
- Така си и помислих. – Тя му подаде чаша вода и два аспирина.
Той ги погълна наведнъж.
Хармъни отметна косата от челото му, което му харесваше.
- Не мисля, че припадна от падането, мисля, че е заради страха за семейството ти.
- Кажи го на работниците ми.
- Какво ти пука какво ще си помислят? – Тя обви ръце около наранения му глезен,
а Кинг усети нарастваща топлина, която някак облекчи болката.
- Аз съм шефът. Предполага се да съм неуязвим.
- Ако някое от техните деца или внуци увисне от тавана, те също ще припаднат.
Те го знаят. Кърт и двама от другите изглеждаха доста позеленели.
- Трябва да сляза обратно долу. Помогни ми да стана.
- Разбира се, но можеш ли да летиш без хеликоптер? – Той я остави да го държи,