Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Единственото нещо, което не се бе харесало на Арн по време на това кратко посещение, бе настроението на Ерика. След като бе научил за съдбата на своя непознат брат, той бе разговарял за това с Ерика с цялата печал, която подобаваше. Тя обаче много го бе наскърбила, мислейки повече за отмъщението, отколкото за мъката. Бе заявила, и това бе най-лошото, голямата си благодарност към светата Дева, че е довела в Арнес един воин на Господа като него, за да се считат дните на този презрян Еббе Сунесон вече преброени. Защото законът е недвусмислен. Ако Арн поиска двубой, за да измие честта на семейството, Еббе не би могъл да откаже. Ерика бе изпаднала в толкова възбудено състояние, че се смееше и плачеше едновременно, говорейки за това какво ще почувства Еббе Сунесон, когато се види принуден да извади меч срещу по-големия брат на жертвата си и усети приближаването на собствената си смърт. Арн не бе успял да я успокои и й бе предложил да се помоли за душата на Кнут. Тя бе приела, без обаче да се успокои напълно.
Тази греховна склонност у Ерика го натъжи и през цялата дълга нощ на брега на реката той се моли преди всичко тя да се разкае и да й бъде простено.
Пътуваха сякаш към дълбините на мрака. Братята Вахтиян напредваха по реката с чувството, че напускат света на хората и се приближават до неназовимото. Редките обиталища, близо до които минаваха, ставаха все по-примитивни, а по бреговете на реката заедно тичаха добитък и деца, до такава степен подивели, че трудно се различаваха едни от други.
Ужасното място, където трябваше да прекарат нощта, гъмжеше от мръсни космати мъже, крещящи на някакъв напевен неразбираем език и пиещи като животни, преди да се сбият помежду си или да се свлекат и заспят на пода. Всички онези, които идваха отвъд морето, си построиха лагер, за да не спят в къщата и с отвращение отказаха донесената от крепостните храна. С настъпването на нощта верните на Пророка, също като християните, помолиха небето да се смили над тях.
На сутринта измина много време преди да тръгнат на път, защото капитаните бяха принудени да издирват хората от екипажа в най-неочаквани места, където ги бе съборил сънят. Гневни, със зачервени очи, смърдящи на урина и повръщано, те най-накрая заеха местата си на греблата, спешени до тях като добитък. Слънцето бе вече високо. Господарят Арн и конниците с него имаха сигурно няколко часа преднина.
Късно същата вечер лодката им акостира до понтоните на Форшвик. Разтоварването започна на часа и братята Вахтиян бяха напълно погълнати от грижата да опазят нещата си, та не можаха още на момента да съзерцават нещастието си.
Съгласиха се обаче, че би могло и да е по-лошо, когато Арн ги събра в двора сред дървените къщи с покриви от трева. Всички наоколо бяха трезви и почти чисти. Най-малкото не смърдяха като гребците.
— В името на добрия и милостив Господ, който е Господ на всички ни дори и да Му се молим по различен начин, ви поздравявам с добре дошли в дома ми — каза им Арн на арабски, както винаги го бе правил, и продължи. — Вие достигнахте целта на пътуването си. Нека преди всичко да благодарим на Господ, че ни доведе до тук живи и здрави.
Арн сведе глава и всички го последваха. Изчака ги да вдигнат глави в знак, че молитвата е свършила.
— Зная, че това, което виждате, никак не ви впечатлява — заговори отново той. — Пред нас са четири години работа преди уговорения завършек и можете да бъдете сигурни, че никой няма да познае това място в края на този период. Няма да строим укрепен град, а ще направим един кервансарай, едно средище на оживена търговия. Няма да издигаме стени като в Арнес, а ще градим ковачници, пещи за тухли и стъкло, работилници за седла, филц, керамика и тъкани. Не може всичко да се направи наведнъж. Първо трябва да си построим покрив и да осигурим същата чистота като отвъд морето. После ще се захванем едно по едно с другите неща по ред, който счетем за най-добър. В северните страни зимите са съвсем различни от това, което сте виждали до сега. Когато дойде студът и първият сняг, аз съм сигурен, че никой от вас няма да ме проклина, дори и тайно, за това, че съм ви карал през първите седмици да се претрепвате от работа като роби. Верните на Пророка, мир на душата му, ще бъдат възнаградени за усиления си труд след по-малко от шест месеца с идването на първия сняг.