Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Том, някой разреши ли на тези хора да влязат? - по­пита Райм.

-      Не, влязоха дори без да почукат.

-      Никой не ви е разрешил да влизате - каза Райм. - Така че бихте ли ни освободили от присъствието си?

-      Имам разрешение за обиск - отвърна Делрей, като потупа джоба на ризата си.

Десният показалец на Амелия Сакс започна да чопли па­леца, който всеки момент щеше да се разкърви.

Делрей се огледа. Очевидно бе впечатлен от импровизи­раната им лаборатория, но бързо се отърси от това чувство:

-      Поемаме случая, съжалявам.

В цялата си двадесетгодишна полицейска практика Райм не бе виждал подобно безпардонно вмешателство.

-      Върви по дяволите, Делрей - започна Селито, - защо не се зае със случая от самото начало?

-      Защо не съм се заел ли? Никой не ме е уведомил за него. Вие защо не ми се обадихте?

-      Ами... - Селито погледна за помощ Полинг, който каза:

-      Изпратихме ти покана за консултация по случая. Не бяхме длъжни да те уведомим лично.

-      Консултация. А, да. И как точно изпратихте покана­та? С „Пони експрес“? Или с препоръчано писмо? Кажи ми, Джим, каква е ползата да получа поканата да участвам като експерт един ден след започването на разследването?

-      Сметнахме, че няма да имаме голяма полза от помощ­та ти - отвърна Полинг.

-      Кои вие? - попита бързо Делрей, с гласа на хирург, който е забелязал миниатюрен тумор.

- Аз сметнах, че няма да има полза от теб - изръмжа По­линг. - Казах на кмета, че случаят ще се провежда на местно ниво. Държим всичко под контрол. Върви по дяволите, Делрей.

-      Сигурно сте си мислили, че ще го приключите до ве­черните новини.

-      Това изобщо не ти влиза в работата - изкрещя По­линг за голяма изненада на Райм. - Случаят е наш.

Райм бе слушал за избухливостта на капитана, но никога не беше присъствал на такава реакция.

-      Всъщ-ност се-га слу-ча-ят е наш - натърти Делрей.

Той се запъти към масичката с инструментите на Купър.

-      Недей да го правиш, Фред - каза Райм. - Почти сме хванали този човек. Ако искаш, работи с нас, но не ни отне­май случая. Този убиец не е обикновен.

Делрей се усмихна:

-      Я да видим какво последно чух за случая. Че разслед­ването се води от цивилен. Че огледът на местопрестъплени­ето се извършва от патрулиращ полицай. Че сте пратили хо­рата от специалните служби да пазаруват в бакалии.

-      Това е събиране на стандарти за веществените дока­зателства, Фредерик - отвърна Райм.

Делрей го изгледа с престорено разочарование:

-      Ами СБР, Линкълн? За всичко плащат данъкоплат­ците. И после се чудим защо ни режат бюджета...

Откъде бе научил тези подробности? Нали всички се бя­ха заклели, че ще пазят разследването в тайна.

-      И какво чувам - че хората на Хауман са открили пос­ледната жертва, но не са я спасили веднага. От Канал пет са направили чист и ясен запис. Пуснаха писъците ѝ да звучат цели пет минути, преди да изпратиш някой да я освободи. - Делрей хвърли подигравателен поглед на Селито. - Лон, чо­вече, за този ли проблем току-що говореше?