Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Виж какво, Жан. В живота на мъжа настъпва момент, в който трябва да си каже, че вече се е доказал. И точно в такъв момент от живота си се намирам в момента. Обичам жена си и мисля да престана с безразборното чукане.
Сорел присви очи и мъдро кимна.
— Стигал съм до такъв момент много пъти. И усещането никак не е неприятно, нали? То идва да ни подскаже кои са истински важните неща в живота. В края на краищата без семейство, при което да се прибираш, животът ни би бил празен. Ето защо толкова много се радвам на времето, което прекарвам със семейството си. Но само след няколко дни ме обзема желанието да си прережа вените, ако трябва да остана още. Не ме разбирай погрешно, Джордан. Не че не обичам жена си и детето си. Разбира се, че ги обичам. Но бидейки французин, мога да поема само определена доза семейно щастие, след което започвам да ги мразя. Искам да кажа, че времето далеч от къщи всъщност ме прави много по-добър съпруг на жена ми и много по-добър баща на детето ми. — Сорел вдигна цигарата си от стъкления пепелник и дръпна от нея с пълни гърди.
И аз зачаках… и чаках… но той така и не го издиша. Уау, страхотен номер! Никога не бях виждал баща ми да прави подобно нещо! Сорел сякаш поглъщаше дима с всяка клетка на тялото си. И изведнъж осъзнах, че швейцарците пушат по различни причини от американците. Сякаш в Швейцария всичко се свежда до това да вкусваш едно просто мъжкарско удоволствие, докато американците по-скоро защитават правото си да се самоубиват посредством един ужасен порок, въпреки всички предупреждения.
Беше време да се захващаме за работа.
— Жан — казах топло, — нека отговоря на първия ти въпрос: колко пари възнамерявам да прехвърля в Швейцария. Смятам, че ще е по-разумно, ако започна с малка сума, може би с около пет милиона долара. После, ако схемата потръгне, ще помисля за значително по-големи суми — може би още двайсетина милиона през следващите дванайсет месеца. Що се отнася обаче до ползването на банковите ви куриери, благодаря за жеста, но предпочитам да използвам свои собствени. Имам няколко приятели в Щатите, които са ми длъжни по разни причини, и съм сигурен, че ще се съгласят да ми направят тази услуга. Но все пак има и куп неща, които ме притесняват, на първо място — Камински. Невъзможно ми е да продължа, ако той има дори и най-беглата представа за взаимоотношенията ми с вашата банка. Всъщност, ако той заподозре, че държа и един цент в банката ви, това ще провали всичко. Ще закрия всичките си сметки и ще прехвърля парите си някъде другаде.
Сорел изглеждаше напълно спокоен.
— Нямаше нужда да повдигаш тая тема отново — каза хладно той. — Не само че Камински никога няма да научи, но ако реши да души нещо по въпроса, паспортът му ще бъде включен в списъка на лицата под наблюдение и ще бъде арестуван от Интерпол при първа възможност. Ние, швейцарците, съблюдаваме законите за банковата тайна далеч по-сериозно, отколкото можете да си представите. И тъй като Камински навремето работеше в нашата банка, изискванията към него са максимални. И не се майтапя като ти казвам, че той ще свърши в затвора, ако рови из подобни неща, или ако си тика носа в работи, от които е по-добре да стои надалеч. Ще го затворят в една килия и ще изхвърлят не ключа, а самата килия. Така че нека веднъж завинаги да оставим Камински настрана. Ако решиш да го оставиш и за в бъдеще като свой служител, това си е твоя работа. Но бъди нащрек с него, защото е страшен лаладжия.
Кимнах и се усмихнах.
— Имам причини да държа Камински на мястото му. „Долар Тайм“ понася сериозни загуби и ако наема нов финансов директор, той може да започне да души здраво. Така че засега е по-добре да не разбуждаме спящите кучета. Както и да е, имаме далеч по-сериозни теми за обсъждане от „Долар Тайм“. Щом ми даваш дума, че Камински никога няма да разбере за моята сметка, приемам я и смятам въпроса за окончателно приключен.
Сорел кимна.
— Харесва ми начинът, по който играеш, Джордан. Да не би в някой предишен живот да си бил европеец, а? — Сега той ми подари най-широката си усмивка.