Драконът на Арканите [bg]

— Добра среща, Никола. Изглеждате изморен.

— От всичко. Какво ви води насам? Какво ще кажете заедно да отидем при госпожа Дьо Сованж? Може да похарчим малко от вашите пари…

— Друга вечер. Сега някой иска да говори с вас.

— О, така ли?

— Последвайте ме, ако обичате. Каретата ми е отвън.

Действително колата на виконта беше спряла на улицата, пред двореца на Ястреба. Д’Орван отвори вратата и покани Марсиак да влезе пръв.

— Къде отиваме? — запита гасконецът.

— Никъде.

Заинтригуван, той се качи в каретата и се озова срещу Габриел.

Неговата Габриел.

Тази елегантна жена беше колкото красива, толкова и представителна, с руси коси с рижи оттенъци, със сини, дълбоки като кладенци очи, със спокоен поглед. Смущаваше повечето мъже, но Марсиак не беше сред тях. Той я обичаше открито и от все сърце. За него другите жени не съществуваха, или почти. Във всеки случай, флиртовете му никога не продължаваха дълго.

— Тя не искаше — рече Д’Орван, след като се присъедини към тях в каретата. — Трябваше да я убеждавам да се обърне към теб.

— Какво става? — обезпокои се изведнъж гасконецът. — Проблем ли имаш?

— Да — отговори Габриел, но бързо промени мнението си. — Всъщност не, не се отнася за мен.

Объркан, Марсиак се обърна към виконта.

— Едно от… протежетата на Габриел е изчезнало — обясни той.

Габриел държеше публичен дом на улица „Жабешка“, „Малките жабчета“. Протежетата, за които целомъдрено говореше виконтът, бяха обитателките на това заведение.

— За кого става дума? — запита Марсиак.

— За Манон — отговори Габриел.

Гасконецът кимна. Млада, красива, руса и закръглена: добре си спомняше коя беше Манон.

— И какво? — рече той.

От време на време Габриел разрешаваше на „жабчетата“ си да участват в специални вечери при богати клиенти. Не бяха пристигнали никакви вести от Манон, откакто беше отишла на такова празненство.

— Нямаше ли с нея ангел хранител? — запита Марсиак.

Знаеше, че Габриел държи протежетата ѝ никога да не излизат без телохранители.

— Естествено, че имаше, но…

— Но какво?

— Това, което Габриел не иска да признае пред теб — намеси се Д’Орван, — е, че в последно време тя загуби повечето от съдружниците и поддръжниците си. И дори някои от най-добрите си клиенти…

— В последно време ли? Искаш да кажеш, откакто Рошфор я намрази — рече гасконецът със стиснати зъби, обзет от ярост. — Греша ли, Габриел?

— Не дойдох да се оплаквам — отвърна тя.

Наскоро Габриел беше оказала на Остриетата услуга, като скри девойка, преследвана от Черния нокът. Тази млада жена беше дъщерята на Ла Фарг, който бързо ѝ намери друго убежище. Но оттогава Рошфор проявяваше интерес към „Малките жабчета“ и с надеждата да изтръгне от Габриел информация оказваше натиск върху нея по всевъзможни начини, включително и със заплахи.

— Трябва да се съгласите Никола да ви помогне — настоя виконтът. — Той има опит в подобни дела, а вие знаете защо можете напълно да му се доверите…