Наследството на Карл Велики [bg]

— Доколко ми е известно, точно така — кимна тя.

— Историята на това място прилича на брака ми — усмихна се той. — Никой нищо не знае.

— А какво стана с фрау Малоун?

В гласа й прозвуча нескрито любопитство.

— Фрау Малоун стигна до заключението, че хер Малоун е голям досадник.

— Може би е била права.

— Пам беше права винаги и за всичко, повярвайте ми — рече с усмивка той. Но вътре в себе си добави и заключението, до което беше стигнал доста години след развода: почти. За сина им беше сбъркала. Разбира се, той нямаше никакво намерение да обсъжда кой е бащата на Гари с тази непозната жена.

Отново насочи вниманието си към надписа. Мозайките, мраморният под и покритите с мраморни плочи стени бяха на по-малко от двеста години. По времето на Карл, което бе и времето на Айнхард, каменните стени на храма били груби и покрити с боя. Но съветът на Айнхард да се започне с новия Йерусалим беше практически неизпълним просто защото тук нямаше нищо, което да е оцеляло след хиляда и двеста години. Въпреки това Херман Оберхойзер беше успял да разреши загадката. Как иначе би открил всичко останало? Отговорът явно се криеше някъде между тези стени.

— Трябва да настигнем групата.

Забързаха след последните посетители и стигнаха прохода точно когато екскурзоводката се готвеше да окачи кадифения шнур на мястото му. На няколко крачки по-навътре групата беше заобиколила стъклена витрина, в която беше изложен позлатен реликварий, стъпил на издължени крачета, отстоящи на около метър над пода.

— Гробницата на Карл — прошепна Кристел. — Построена е през тринайсети век и съхранява костите на императора. Деветдесет и две на брой. Други четири се намират в хранилището, а останалите са изчезнали.

— Броени са, така ли?

— В реликвария се пази дневник, в който се регистрират всички отваряния на гробницата от 1215 година насам. Да, костите се броят изключително внимателно.

Тя го поведе към мемориалната плоча до гробницата.

— Тук е погребан император Ото III. Предполага се, че в този храм лежат тленните останки на още петнайсет владетели.

Екскурзоводката отговаряше на въпроси, свързани с живота на Карл Велики, а туристите правеха снимки. Малоун насочи поглед към мястото на хора: пространство с класически готически форми, чиито бели стени сякаш се разтваряха в стъклата нагоре.

После насочи вниманието си към галерията на втория етаж, която обикаляше над централния октагон. След като разгледа чертежите в справочника, той стигна до заключението, че добрата точка за наблюдение се намира именно горе, на галерията пред мястото на хора. От там се надяваше да види това, което му убягваше. И се оказа прав. Всичко на второто ниво беше свързано. Дотук добре.