![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
След вечерня обаче срещнал една госпожица, която яздела голям бял кон и се носела в пълен галоп. Щом съгледала Ланселот, тя го поздравила и му казала:
— Сеньор рицарю, къде отиваш?
— Да си призная, госпожице, и сам не зная. Вървя натам, накъдето случаят ме отведе, защото изобщо не съм наясно в коя посока трябва да поема, за да намеря онова, което съм се заел да търся.
— Знам много добре какво търсиш — казала тогава младата дама. — Преди известно време беше несравнимо по-близо до това нещо, отколкото си сега, и все пак сега си по-близо от всякога до него, стига да останеш на пътя, по който вече си поел.
— Госпожице — учудил се Ланселот, — нещата, които казваш, ми изглеждат противоречиви.
— Не се притеснявай — отвърнала му тя. — Скоро ще разбереш за какво става дума много по-добре, отколкото сега. Още повече, че не съм ти казала нищо, което не си в състояние да разбереш.
Щом изрекла тези думи, тя понечила да си тръгне. Ланселот обаче я попитал къде би могъл да пренощува тази вечер.
— Тази нощ няма да намериш никакъв подслон — рекла му тя. — Но утре ще намериш онова, от което имаш нужда, и ще получиш помощта, за която толкова се тревожиш.
Ланселот си взел сбогом с младата госпожица, както и тя — с него, след което двамата се разделили. Рицарят поел по горската пътека и яздил, додето нощта не го сварила пред разклона на два пътя, чието начало било отбелязано с дървен кръст. Ланселот почувствал голяма радост, че е попаднал на този кръст, казал си, че за тази нощ той ще му бъде подслонът. Затова скочил от коня, снел своя шлем, освободил животното от юздите и седлото, пускайки го да пасе на воля, свалил ремъка на щита от врата си, а сетне коленичил пред кръста и се отдал на молитви. Те били отправени към Оногова, Който навремето бил прикован на кръста и в Чиято чест и памет той бил издигнат там, и Го призовавали да закриля Ланселот и да го предпазва от смъртен грях, защото онова, от което се страхувал най-много на този свят, било да не изпадне отново в грехопадение.
След като прекарал много време в молитви към Господ Бог, рицарят се облегнал на един камък, който лежал пред кръста. Уморен от бдението и постите, той имал голямо желание да си почине. Затова и сънят го покорил веднага щом се отпуснал върху него. Едва се бил унесъл, и му се сторило, че вижда как към него се приближава някакъв мъж, заобиколен отвсякъде от звезди. Съпровождали го седем крале и двама рицари, а на главата си носел златна корона.
Като се озовало пред Ланселот, шествието се спряло, а участниците в него се поклонили пред кръста, изрекли думи на покаяние и след продължителни молитви насядали до един, разпрострели ръце към небето и започнали да зоват на висок глас:
— Небесни Отче, ела да ни посетиш и отдай всекиму от нас дължимото според заслугите! Приеми ни в Своя приют, в Своя дом, в който толкова искаме да влезем!
След като изрекли тези думи, всички млъкнали. Тогава Ланселот погледнал към небето и видял как облаците се разтворили и от тях излязъл един мъж, съпроводен от сонм ангели, който се спуснал над тях, осенявайки всеки от присъстващите със Своята благословия, нарекъл ги Свои добри и верни служители, а накрая им казал:
— Моето жилище е приготвено за всички вас: влезте в радостта, която не ще секне никога.
После се приближил към по-възрастния от двамата рицари и му казал:
— Ти не Ми бе приятел, а неприятел. Върви си оттук. Изгубих всичко, което бях заложил в теб. Казвам ти: ще те погубя, ако не Ми върнеш съкровището!
При тези думи рицарят се приготвил да се отдаде на бягство. По-нещастен от когото и да било, той крещял с пълно гърло, молейки за милост. Тогава мъжът му казал:
— Ако искаш, ще те обикна. Ако искаш, ще те намразя.
Рицарят побързал да напусне дружината. А слезлият от небесата се приближил до по-младия рицар, дарил му криле и му рекъл:
— Мили синко, сега вече можеш да господстваш със своя полет над цялото рицарство.
Тогава младежът започнал да лети и крилете му станали толкова големи, че покрили целия свят. Той се отдалечил, издигайки се към облаците, и небесата веднага се отворили, за да го приемат в себе си. Той влязъл в тях, без да се поколебае и за миг.