Ръкописът на Фулканели [bg]

Влязоха в просторна и светла всекидневна с френски прозорци, от които се излизаше на облицованата с камък тераса с гледка към градината и близките хълмове. До единия от прозорците висеше голяма клетка от ковано желязо, в която пееха двойка канарчета.

Робърта пристъпи към библиотеката, очите й пробягаха по заглавията и спряха на едно от тях: „Катарите: истинските еретици“ от професор Ана Манцини.

— Нямах представа, че ще гостуваме на експерт — промълви с уважение тя.

— Всъщност не съм никакъв експерт — отговори с усмивка Ана. — Просто проявявам интерес към някои все още неизяснени напълно теми.

— Като например алхимията? — подхвърли Бен.

— Да — кимна Ана. — Алхимията, историята на средновековието, катарите и езотериката… Това стана причина да се запозная с бедния Клаус Райнфелд.

— Надявам се, че няма да имате нищо против няколко въпроса — каза Бен. — Ние проявяваме интерес към случая „Райнфелд“.

— Какъв интерес по-точно?

— Ние сме журналисти — отвърна без сянка от колебание Бен. — Събираме материал за загадките на алхимията.

Ана направи черно италианско кафе и го поднесе в малки порцеланови чаши. Седнаха около масата и тя им разказа за посещенията си в института „Льогран“.

— Новината за самоубийството на Клаус ме разстрои дълбоко, но трябва да призная, че не беше изненада за мен — тъжно промълви тя. — Той страдаше от дълбоко психическо разстройство.

— Изненадан съм, че изобщо са ви позволили да го виждате — подметна Бен.

— При нормални обстоятелства едва ли биха го сторили — каза Ана. — Но директорът прояви любезност и ми разреши да разговарям с него и да събера допълнителна информация за книгата си. Охраняваха ме много строго, въпреки че бедният Клаус беше изключително кротък с мен. — Тя поклати глава. — Нещастният човечец беше много болен. Предполагам, че знаете за раните, които постоянно си причиняваше.

— Вие видяхте ли ги?

— Само веднъж. Той изпадна в състояние на прекомерна възбуда и разкъса ризата си. Видях един голям странен символ в центъра на гърдите му, от който бе изцяло обсебен. От доктор Льогран разбрах, че го е рисувал и по стените на стаята си. С кръв и… с разни други неща.

— Бихте ли го описали? — попита Бен.

— Два преплетени кръга, във всеки от които имаше звезда — едната с пет, а другата с шест лъча.

— Като този? — попита Бен, разви парчето плат около кинжала, постави го на масата и издърпа острието.

— Абсолютно — кимна след кратък оглед Ана, дръпна се назад и промълви: — Какво великолепно произведение на изкуството! — Очите й пробягаха по инкрустациите на ножницата. — Виждате ли алхимическите символи? Те имат особен смисъл. Познавате ли историята на това разпятие?