Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— За лов на лъвове, тигри и мечки. — Ърни и хвърли един поглед, но не можах да разбера дали е подозрителен или впечатлен. — Не ми казвай, че не ходиш на лов.
— Не за животни. — Пак онзи неин странен леден хумор.
— Само за двуноги и повечето от тях са си го заслужили.
— Не започвам първа, ако това имаш предвид.
— Шегата настрана — каза той, — не знаех, че толкова много разбираш.
— Някога работех за Агенцията по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия.
— Нямам нищо против алкохола и тютюна. Но не съм фен на оръжията. А си мислех, че си била детектив по пожарите.
— Била съм много неща. — Луси необичайно щедро разкриваше факти от миналото си.
Може би заради блоговете. Може би заради злонамерените коментари и клюки. Тя се опитваше да се налага, а това не беше в стила й. Усещах, че се съревновава с някого.
— Имам собствено стрелбище, сама си поправям оръжието и да, разбирам много — продължи тя. — Този куршум с лекота минава пред едър дивеч и говоря за дивеч, който е много по-голям от човешко същество. Чудя се дали стрелецът не си е направил специален куршум с по-малко барут, който да остане в тялото и да нанесе минимални поражения.
— По каква причина? — попитах аз.
— Защото не е искал да излезе от другата страна. Искал е да го намерим.
— Интересно, че казваш това — обади се Ърни. — Имаме надрасквания от барабан за полиране и открити с инфрачервена спектроскопия следи от карбамид монохидрохлорид — органична сол, типична за препаратите за премахване на ръжда, вероятно използвана за ръчно полиране.
— Същото вещество го има в препарата „Флиц“ — каза Луси. — Много е популярен сред любителите на огнестрелни оръжия.
— Има го по фрагмента и по съхранения куршум — отвърна Ърни. — Но по-важно е нещо друго, за което никой не знае. Дори и Лиз. Няма как да се види с обикновен микроскоп, защото няма достатъчна дълбочина на полето.
Той го бе гледал с електронен микроскоп. Такъв си беше Ърни. Имахме еднаква професионална етика. Намирахме отговори дори когато не знаехме какво търсим. Използвахме всички средства, в които виждахме поне капка разум.
— Чували ли сте за балистичен отпечатък? — Той извади сгънат лист хартия от задния си джоб.
— Спорно понятие, напоследък доста се говори за него. Да, чувала съм — отвърнах. — И досега не съм сигурна, че се прави някъде другаде освен в Калифорния. В оръжието се поставя микропечат, който да се отпечата на гилзата, за да може всеки изстрелян патрон да се свърже с определен сериен номер.
— Имаме ли гилза? Защото Това е новина за мен — каза Луси. — Видях списъка с доказателствата в базата данни и това, което се анализира в лабораториите.
— Досега не е открита гилза, нито тук, нито при убийствата в Ню Джърси. Микропечатът е правен ръчно и е върху куршума. — Ърни ми подаде листа. — Не е много прецизно, знам, но не искам това да попада в имейл.
— Как може микропечатът да остане на куршума? — Взирах се в снимките на запазения куршум, иззет от гърдите на Джамал Нари.
Ярка мед, връх, разделен на четири остри като бръсначи части, извити назад. След това друго изображение — медната основа на куршума увеличена 150 пъти, толкова достоверна, че ми се струваше, че мога да я хвана с ръка. Знаех, защо Ърни е потаен.
Една-единствена цифра, 3. Виждах микроскопичните следи от резеца, който бе рязал метала.
— Със сигурност не е отпечатък — отбелязах. — Нито е направено с лазер, нито се е предало от оръжието. Това е гравирано с нещо много малко и прецизно като бижутерски инструмент.
— Определено е гравирано. След това е премахнато и полирано — каза Ърни. — С просто око и с обикновен микроскоп не може да се види, но с електронен — може. Гравираната цифра 3 я няма, но деформацията под повърхността на метала си е още там. Стрелецът е изписал тройката с инструмент за гравиране на основата на медния куршум, след това я е изтрил, полирал го е в барабан, след това ръчно го е заредил.
— Точно както хората трият серийни номера от оръжия, без да си дават сметка, че не могат да ги заличат напълно. — Луси се взираше в снимката, мислите й препускаха, а очите й блестяха.
Нещо в поведението й ме тревожеше. Не знаех какво е, но го усещах като движеща се сянка. Сякаш нещо огромно и зло ме гледаше от дълбините.
— Подобно на отпечатъка от букви, които можеш да видиш на листа, който е бил под този, върху който някой е писал — каза тя.