Тихият палач [bg]

— Ето още нещо, което да провериш — казах на Луси, когато тръгнахме по извития коридор, който ни изведе от приемната и ни поведе към Смарагдовия град, където гостите първо се разчленяваха на парчета, а после се сглобяваха обратно.

— Искаш да знаеш какво се е случило с лицето му ли? — попита тя. — Какво значение има?

— Искам да знам кой и какво е в действителност и какво го мотивира освен парите. Има вероятност да не е бил цял живот застрахователен детектив. Много хора, които се занимават с това, са започнали като полицаи, а той, изглежда, е общият знаменател в много ситуации, свързани с мен. Джони Анджиърс например, лекарят, който умря в Естабрук. И чу какво казахме току-що за Лео Ганц. Блум е тормозил Джоана Кадър и е следил Джамал Нари заради застрахователна премия. След това имаме Пати Марсико, убита миналия Ден на благодарността в Нантакет. Той е разследвал и този случай, защото съпругът й е завел дело срещу агенцията за недвижими имоти.

Светлините в склада за доказателства бяха приглушени, вратата — затворена и заключена, нямаше никого. През малкото прозорче видях бели маси, покрити с хартия, плотове и сушилни със стъклени врати. Чифт джинси, фланелка с някаква рисунка в синьо и зелено и малка маратонка. Само една. Какво се е случило с другата й маратонка и с бельото й? Носела ли е яке и чорапи? Ако е имала телефон — къде е?

— Ако се окаже, че този застрахователен детектив е свързан и с Грейси Смитърс, тогава ще си наясно, че нещо наистина лошо се случва. — Луси все едно ми четеше мислите.

— Вече знам, че е много сериозно, а ти го каза, все едно очакваше да е, което означава, че имаш аргументи.

Погледнах я и не ми хареса това, което долових. В очите й имаше сянка, нещо тъмно и непроницаемо. Попитах я какво става, а тя отвърна, че всичко е наред. Не било важно. Казах й, че всичко е важно.

— Какво според теб не е важно? — попитах я тогава.

— Не ми се ще да разхищавам енергия за такива неща.

— Какви неща?

— Добре — съгласи се тя. — Случват се прекалено много странни работи и хората започват да ме гледат странно. Не че и преди не ми се е налагало да се справям с това, но не и тук.

И двете спряхме по моя инициатива в празния коридор. Точно пред нас беше хистологията със своите фини дисекционни инструменти, апарати за обвиване на пробите в парафин и затоплянето им. По това време там нямаше никого. Рядко лаборантите оставаха след пет. С Луси бяхме напълно сами.

— Какви хора?

— Когато Джен се върна от местопрестъплението на Нари, направи един от типичните си коментари към Брайс и, разбира се, той не се стърпя веднага да ми каже. Но той започва да се държи малко напрегнато, сякаш го изнервям.

— Брайс винаги е напрегнат.

— Тя трябва да спре да говори за мен. Трябва да спре да търси в гугъл.

Луси никога не се бе преструвала, че харесва Джен Гарате и беше против да я наема. „А сега пък това“, помислих си.