Тихият палач [bg]

— Е, не е точно така. — Това щеше да ни създаде проблеми. — Видя ли какво става, като ме няма?

— Никога не трябва да излизаш в отпуск или да имаш личен живот.

— Разкажи ми повече за покрива на Академията за изкуствата и науките.

— Сложна разчупена повърхност с множество пътеки и рампи, за да могат хората от поддръжката да достигат до различните нива, улуците, тръбите, без да стъпват върху металното покритие и да го повреждат.

— И дотам се стига само от вън? — Исках да съм сигурна.

— Точно така.

— И ти се качи там. — Взех калцуни и операционни престилки в същия синьо-зелен цвят, който тя бе описала преди малко.

— Когато първия път Бентън каза, че е видял проблясък, беше рано сутринта, около осем. — Тя седна на пейката, за да си сложи калцуните върху обувките. Беше очевидно, че той подробно й е разказал за случилото се.

— Вторият път беше около единайсет — отвърнах.

— Ако някой се е качвал на покрива, за да ви шпионира, той вероятно е заел позиция много рано, когато е студено.

Джамал Нари беше убит приблизително около девет и четирийсет и пет. Апартаментът на Фарар Стрийт беше на по-малко от километър от нашата къща и Академията за изкуствата и науките.

— Смяташ ли, че убиецът е бил на покрива? — попитах.

Луси стана от пейката, сложи си престилката и я завърза отзад.

— Докато се приближавах над къщата ви, той трябва да ме е чул и да е слязъл по стълбата. Тя се намира на задната част на комплекса, където има дървета и оживена улица.

— И си е забравил дрехите.

— Или пък ги е оставил нарочно.

— Взела си якето и шапката от прозореца и си ги дала за изследване на ДНК. — Мушнах ръцете си в чифт ръкавици.

— Да.

— Защото си имала съмнения, че може да са на убиеца — не се отказвах аз.

— Който обаче не е имал намерение да наранява Бентън или теб. Не и по това време.

— И какво ти дава основание да го твърдиш? — Натиснах още един бутон и вратата от неръждаема стомана тихо се отвори.

— Човек с голяма пушка с оптически мерник, поставка и торба с инертен материал за омекотяване на отката? — Тя ме последва в залата за аутопсии. — Това не може да се разглоби набързо и да се качи и свали по тясна метална стълба, без някой да те забележи. Трябва да мислиш логично.

— Помогни ми.

— Снайперистът избира скривалище. Това е първата му работа — каза Луси. — След като завърши мисията, той разглобява и скрива екипировката си, да речем в кола или на някое място, далеч от чужди погледи, където може после да се върне и да си я вземе. По-вероятно е да е бил насочил към вас далекоглед, а не оръжие, рано сутринта и след това пак по-късно. Както ти казах, искал е да те види, докато намираш монетите. Може би също така как ти се обаждат за убийството на Нари и ти тръгваш към местопрестъплението.

— Продължаваш да говориш за него в мъжки род.