Тихият палач [bg]

Беше облечен в джинси и риза на сини райета, не носеше вратовръзка, освен ако не се налагаше да ходи в съда. Вече работеше по тена си, обожаваше слънцето и прекарваше всеки дълъг уикенд и всяка ваканция по плажовете на Тексаския залив. Беше роден и израснал в Галвестън и не се бе отървал от провлачения тамошен диалект. Едрата му фигура и неугледният му външен вид изглеждаха несъвместими с това, което вършеше. Казваше, че не е каубой, а по-скоро астронавт, който изследва нова галактика, микроскопичен свят, в който всяко едноклетъчно е скъпоценност, а всяка прашинка — кошмар.

— Бентън ми разказа най-важното от случилото се у вас тази сутрин и съмненията му за барабана за полиране — каза ми той. Наблюдавах го внимателно, за да видя дали пренебрегва Луси.

— Очевидно монетите са били полирани — отвърнах. — Те са на повече от трийсет години.

Той вдигна прозрачния плик, наклони го, а монетите отразиха светлината. После каза:

— Хиляда деветстотин осемдесет и първа. Тази година значи ли нещо за теб?

— Беше лоша година. — Луси отново заби поглед в компютъра си, сякаш търсеше нещо. — Джон Хинкли-младши стреля по Рейгън през март и шест седмици по-късно стреляха и по папата на площад „Свети Петър“. През август Марк Дейвид Чапмън беше осъден за убийството на Джон Ленън и два месеца по-късно президентът Ануар Садат беше убит по време на парад в Кайро. Четири покушения, които светът няма да забрави.

Тя изчете от екрана информацията, която бях сигурна, че вече знае, а може би просто се занасяше с Ърни. Понякога беше невъзможно да разбера дали се шегува и точно в този момент това никак не ми се струваше смешно. Поведението й бе странно. Беше различно. Чувството й за хумор беше гневно, може би наранено, а може би агресивно и преднамерено мъжкарско.