![Тихият палач [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/1/tihiyat-palach-bg-download.jpg)
Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
— Той със сигурност често се е появявал в новините, но не си спомням нищо да е излизало там за сина му — отбелязах.
— Очевидно имат екип за управление на кризите, който знае как да замита следи. Трябва да знаеш как да търсиш, за да намериш това, което аз току-що открих.
Тя имаше предвид, че трябва да си хакер. Видях Бентън да натиска копчето на асансьора и след това полираната метална врата тихо се отвори. Той ни слушаше.
— Ето. — Луси се облегна плота, загледана в айпада си. Джорджия я гледаше в захлас. — „Юбер“! — възкликна Луси. — Трой използва тази транспортна услуга и има приложение за нея на мобилния си телефон.
— И как разбрахме това? — попитах.
— Той може да не е стигнал до съд, но е имало разследване. Кратко, но достатъчно, за да остави следа, стига да можеш да я намериш.
Луси бе влязла в Търговския регистър, в бази данни за фирмено разузнаване и може би в Публичния регистър на съдебните документи, но ако сърфираше в други сайтове, в които не биваше, не исках да знам.
— Собственикът на изгорялата сграда и семейството на загиналия мъж завели дело, но веднага получили извънсъдебно споразумение — каза тя. — В първоначалната жалба ищците твърдят, че в нощта на пожара Трой е поръчал кола чрез „Юбер“, която да го откара до игрище за пейнтбол в Южен Бостън. Оставили го там и няколко часа по-късно бил забелязан как гледа горящата сграда.
— Кой го е забелязал? — попитах. Бентън държеше вратата на асансьора отворена, очите му бяха впити в нас. — И това също ли не е стигнало до новините. — Беше трудно да се проумее.
— Един пожарникар го разпитал, попитал го кой е и какво прави там. — Луси прегледа документ, който току-що бе изровила. — В показанията си пред полицията пожарникарят твърди, че Трой е бил превъзбуден от огнения ад и безразличен към пострадалите и загиналия. Когато му казали, че някои от живущите в сградата са загубили домовете си и всичко, което са притежавали, той коментирал, че те и без това не са имали кой знае колко.
— Пълен боклук! — изви възмутено глас Джорджия. — Трябвало е да го удавят като бебе.
— Може да бъде намерено в Публичния регистър на съдебните документи, ако преровиш достатъчно документи — добави Луси.
Публичният регистър на съдебните документи е ограничен държавен сайт, в който повечето хора, които не са юристи, трудно се ориентират. Но това не би могло да откаже силно мотивиран журналист.
— Въпросът ми е защо други хора не са намерили жалбата — отбелязах. — Високопоставен държавник, а синът му някак си все остава извън светлините на прожекторите. Как е възможно това?
— Управление на кризите. Сигурно е наел наистина добър пиар — каза тя и отново забелязах в очите й да проблясва гняв. — Предугажда на кое събитие могат да му пораснат зъби и му ги избива предварително. Непрекъснато наблюдение на интернет, непрекъснато преценяване на риска и никакви задръжки при защита на марката. Този, който върши това за Росадо, е изключително умел и има начини да оказва натиск. Подозирам, че прекарва доста време под прикритие в частни бази данни, не се спира пред нищо.
„Също като теб“, помислих си.
— Невидим и манипулативен — казах аз. — Достатъчно е да имаш достатъчно влияние и пари.
— Кошмарът на всеки политик е да има такова дете. — Луси ми показа на айпада си страница във фейсбук.
Трой Росадо беше хубаво момче с къдрава черна коса и широка усмивка, но очите му бяха мъртви. Истински психопат. Погледнах към телефона си, на който бе пристигнало съобщение от Бентън.
„Ако бащата или някой от негово име се опита да се свърже, избягвай да говориш с него.“
Вероятно ФБР разследваше конгресмен Росадо или пък може би бяха подгонили сина му.
— Много жалко за момичето. Но, изглежда, ще си платят с лихвите. Празна къща, басейн и наистина дълбок джоб? — каза Джорджия, като продължаваше да зяпа Луси. Беше седнала изправена на стола си, гордо носеше униформата на Криминологичния център и харесваше племенницата ми малко повече, отколкото трябва. — Момчето е изтъкано от лошотия, а злите деца са много по-ужасни от възрастните. — Джорджия беше възмутена. — Ама че ден, а съм тук само от два часа. Новинарски коли снимаха пред сградата, а сега мога да се обзаложа, че медиите ще започнат да ровят и около Грейси Смитърс.
Джорджия огледа всичките екрани, които бяха пред нея. На тях се виждаше картина от всяка важна перспектива, включително и от фоайето, стаята за съхранение на доказателства и приемната, където сега бях.