Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Сага млъква и съсредоточава поглед върху лицето й.
— Трябва да разберем коя е — казва Юна.
— Да.
Включва двигателя и в момента, когато излиза на шосето, казва:
— Агате ал Хайи… Военен съветник на президента Омар ал Башир.
— Судан — пояснява Юна.
— Да.
— Откога е военен съветник? — пита Юна.
— От петнайсет години, може би повече, не си спомням.
— И какво й е на снимката?
— Не знам, нищо, имам предвид… не е странно, че четиримата се срещат и обсъждат възможностите за сключване на сделки — обяснява Сага. — Напротив. Подобна среща е в реда на нещата. Първата стъпка. Хората се събират, разказват за намеренията си и сигурно се интересуват от предварителното становище на Карл Палмкруна.
— Ако то е положително, Инспекторатът за стратегически продукти навярно ще издаде заключителното разрешение за износ.
— Точно така, това е индикация.
— Швеция изнася ли боеприпаси за Судан? — пита Юна.
— Не, едва ли — отвръща тя. — Трябва да се консултираме със специалист в тази област. Струва ми се, че Китай и Русия са най-големите износители, но не е сигурно дали все още продължават да бъдат. Нали в Судан бе сключено примирие през 2005 година, след което, предполагам, пазарът е напълно отворен.
— Тогава какво всъщност означава тази снимка? Защо е накарала Карл Палмкруна да сложи край на живота си? Щом единственото, което излиза наяве, е, че се е срещнал с тези хора в една ложа.
Смълчани пътуват на юг по прашната магистрала, докато Юна разглежда снимката: обръща я, гледа откъснатия ъгъл и мисли.
— Значи самата снимка не е никак опасна? — пита той.
— Не, не и в моите очи.
— Да не би Палмкруна да е посегнал на живота си, защото е осъзнал, че този, който е направил снимката, ще разкрие някаква тайна? Може би тя е само предупреждение. Може би Пенелопе и Бьорн са по-важни от снимката?
— Знаем едно голямо нищо.
— Да, така е — казва Юна. — Проблемът е, че не можем да свържем късчетата, които открихме. Все още можем само да гадаем за мисията на наемника, но по всичко личи, че той е търсил тази снимка, за да я унищожи, че е убил Виула Фернандес, смятайки, че убива Пенелопе.
— Пенелопе може да е фотографът — казва Сага. — Вероятно е така, но не се е задоволил само с убийството й.
— Точно за това си мислех. Ние не знаем последователността на събитията… Дали снимката води към фотографа, възприет като истинска заплаха?
— Първата цел на наемника е била апартаментът на Бьорн.
Продължават да пътуват в мълчание половин час и почти стигат до полицията на Кунгсхолмен, когато Юна отново поглежда снимката. Четиримата в ложата, четиримата музиканти на сцената зад тях, инструментите, тежката завеса, бутилката шампанско, високите чаши.
— Гледам я — казва Юна. — Виждам четири лица… и си мисля, че един от онези, които са били в ложата, стои зад убийството на Виула Фернандес.
— Да — отвръща Сага. — Палмкруна е мъртъв, така че почти можем да го изключим. Остават всъщност трима… като двама от тях не можем да разпитаме.
— Трябва да накараме Понтус Салман да говори — лаконичен е Юна.
— Да го извикаме на разпит?
48.
Булчинската корона
Трудно е да се свържеш с някого от „Силенция Дифенс“ АД. Всички телефони водят до един и същ лабиринт от прехвърляния и предварително записана информация. Най-накрая обаче Сага пробива, след като избира деветка и звездичка, за да се свърже директно с търговците от фирмата. Обажда се секретарка, чиито въпроси тя игнорира и говори по същество. Секретарката първо я изслушва, после й обяснява, че е избрала погрешен номер и че приемното време вече е изтекло.
— Ще ви помоля да се обадите отново утре между девет и единайсет и…
— Погрижете се да предупредите Понтус Салман, че ще бъде посетен от Тайните служби в два часа днес — прекъсва я Сага с повишен тон.
Чува се тихо щракане на компютърна клавиатура.
— Съжалявам — казва секретарката след миг. — Има срещи през целия ден.
— Не и в два часа — възразява Сага.
— Напротив, записано е, че…
— Защото тогава ще разговаря с мен — прекъсва я тя.
— Ще предам молбата ви.
— Благодаря много — приключва Сага и среща погледа на Юна през масата.