Договорът „Паганини“ [bg]

Кучето се обръща отново и се втурва към Юна, но каишката го спира и го дръпва назад. Лае неуморно, но млъква изведнъж, когато отвътре се чува силен женски глас.

— Нилс…

Кучето изскимтява и започва да обикаля в кръг с прибрана между краката опашка. Подът в къщата изскърцва и след миг вратата се отваря. Животното хуква зад къщата, сподиряно от жужащия звук. На стълбището се появява Едит, облечена в лилав, извехтял хавлиен халат.

— Трябва да говорим с вас — казва Юна.

— Вече казах всичко, което зная — отвръща тя.

— Може ли да влезем?

— Не.

Юна наднича зад нея в мрачната къща. Антрето е пълно с тенджери и чинии, виждат се сив маркуч на прахосмукачка, дрехи, обувки и ръждиви клетки за раци.

— И тук няма да ни е зле — съгласява се Сага.

Полицаят поглежда бележките си и започва да проверява детайлите от разказа по време на разпита. Рутинен начин за откриване на евентуални лъжи или поправки, тъй като хората често трудно си спомнят неверните детайли, измислени по време на разпита.

— Какво яде Палмкруна в сряда?

— Телешки кюфтета със сметанов сос — отвръща тя.

— С ориз? — пита Юна.

— С картофи. Винаги с варени картофи.

— В колко часа пристигнахте в апартамента на Палмкруна в четвъртък?

— В шест.

— Какво трябваше да вършите, когато си тръгнахте от апартамента му в четвъртък?

— Даде ми почивка.

Юна я поглежда в очите и мисли, че няма смисъл да го усуква около важните въпроси.

— Палмкруна беше ли провесил примката на тавана още в сряда?

— Не — отговаря Едит.

— Това сте казали на колегата ни Йон Бенгтсон — намесва се Сага.

— Не.

— Целият разпит е записан — настоява Сага със сдържано раздразнение, но рязко млъква.

— Казахте ли нещо на Палмкруна за примката? — пита Юна.

— Не разговаряхме за лични неща.

— Но не е ли странно да зарежете някого сам с примка, окачена на тавана? — пита Сага.

— Нима трябваше да остана и да гледам — отвръща Едит с лека усмивка.

— Не — спокойно отговаря Сага.

Едит за първи път внимателно оглежда полицайката. Без да се смущава, плъзга поглед по разкошната й коса с цветни панделки, по негримираното лице, избелелите дънки и маратонките.

— Въпреки че не ми се връзва много-много. Казали сте на колегата ни, че сте видели примката в сряда, но току-що, когато ви попитах, твърдите всъщност обратното.

Юна поглежда записките си и вижда отбелязаното преди минута, когато Сага зададе въпроса, дали Палмкруна е преметнал примката още в сряда.

— Едит — казва Юна. — Мисля, че разбирам за какво намеквате.