Договорът „Паганини“ [bg]

— Руни ли четеш? — скептично пита Сага.

Юна посочва табелката с превода и се обръща към рецепцията. Зад гишето седи блед мъж с тънки сухи устни.

— Понтус Салман — отсича Юна.

— Имате ли уговорена среща?

— В два часа — казва Сага.

Рецепционистът поглежда бележките си, разгръща и чете нещо.

— Да, ето — казва той тихо и вдига поглед. — Понтус Салман е оставил съобщение за отказ.

— Не сме го получили — казва Сага. — Нужна ни е помощта му за…

— Наистина съжалявам.

— Обадете му се и му кажете, че е станало недоразумение — упорства Сага.

— Търся го, но едва ли… защото има среща.

— На четвъртия етаж — изстрелва Юна.

— На петия — автоматично отговаря рецепционистът.

Сага сяда в един от фотьойлите. Слънцето прониква през големите стъкла и лумва като огън в косите й. Юна изчаква, докато служителят постави слушалката на ухото си и изпише някакъв номер в компютъра. След няколко сигнала той поклаща извинително глава.

— Затворете — внезапно казва полицаят. — Ще го изненадаме.

— Ще го изненадате? — повтаря рецепционистът учудено.

— Не е нужно да му казвате, че идваме — казва той усмихнат.

Облак от червени петна прелита по бузите на младия служител. Сага става от фотьойла и тръгва след Юна.

— Почакайте — старае се да го спре мъжът. — Ще се опитам да…

Но те продължават по коридора, влизат в чакащия асансьор и натискат бутона за петия етаж. Вратите се затварят и асансьорът потегля безшумно нагоре.

Понтус Салман е излязъл да ги посрещне. Той е около четирийсетте, с поувехнало лице, което личи в самото му изражение.

— Добре дошли — казва приглушено.

— Благодаря — отвръща Юна.

Домакинът открито ги оглежда.

— Инспектор и принцеса от приказките — констатира той.

Докато го следват по дългия коридор, Юна още веднъж преговаря мислено капана, уговорения начин за представяне на снимката с изтритото лице.

Чувства студени тръпки по гърба си, като че Виула Фернандес току-що е отворила очи във фризера на моргата и го гледа с очакване.

Стъклата на прозорците в коридора са тъмни и създават усещането за безвремие. Кабинетът е много голям, с бюро от бряст и светлосиви фотьойли около черна стъклена маса.

Сядат във фотьойлите. Понтус Салман се усмихва отегчено, сключва ръце в остър ъгъл и пита:

— За какво става дума?

— Знаете ли, че Карл Палмкруна от Инспектората за стратегически продукти е мъртъв? — пита Сага.

Салман кимва няколко пъти.

— Самоубийство, доколкото чух.

— Разследването не е приключило — любезно пояснява Сага. — Изследваме снимка, която открихме, крайно необходимо е да идентифицираме лицата около Палмкруна.