Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Добре — отвръща тя тихо.
— На въпроса, дали Палмкруна е окачил примката още в сряда, отговорихте с „не“, защото друг я е окачил.
Възрастната жена го поглежда злобно и казва грубо:
— Опита се, но не успя, беше твърде скован в гърба след операцията през зимата… така че помоли мен.
Отново настъпва тишина. Дърветата не помръдват на застиналото слънце.
— Значи всъщност вие в сряда сте направили от въжето за пране примка на куката на полилея? — пита Юна.
— Той върза възела и държа стълбата, докато аз се качвам.
— После вие преместихте стълбата, върнахте се към обичайните си задължения и се прибрахте вкъщи в сряда вечерта, след като измихте чиниите от вечерята — допълва Юна.
— Да.
— Дошли сте пак на сутринта — продължава полицаят. — Влезли сте, както винаги, и сте приготвили закуската му.
— Знаехте ли тогава, че не виси на примката? — намесва се Сага.
— Надникнах в малкия салон — отвръща Едит.
Нещо като подигравателна усмивка за секунди пробяга по скованото й лице.
— Вече разказахте, че Палмкруна е закусил както обикновено, но и тази сутрин не е отишъл на работа.
— Поседя в музикалния салон поне час.
— И слушаше музика?
— Да — отвръща тя.
— Малко преди обяд е провел кратък разговор — казва Сага.
— Не знам, беше в кабинета си със затворена врата, но преди да седне на масата и да похапне от сварената сьомга, ме помоли да се обадя и да поръчам такси за два часа.
— Щял е да пътува до летище „Арланда“19 — казва Юна.
— Да.
— Някой му е позвънил в два без десет?
— Да, вече беше облякъл шлифера си и отговори в антрето.
— Чухте ли какво каза? — пита Сага.
Едит не помръдва, почесва се по лепенката и слага ръка на дръжката на вратата.
— Не е кошмар да умреш — тихо казва тя.
— Попитах ви дали сте чули какво каза — повтаря Сага.
— Сега моля да ме извините — отсича Едит и дръпва вратата, за да я затвори.
— Почакайте — спира я Юна.
Вратата застива в движение, икономката го наблюдава през процепа и явно няма намерение да отговори.
— Успяхте ли да сортирате днешната поща на Палмкруна? — пита Юна.
— Естествено.
— Донесете всичко, без рекламите — нарежда той.
Тя кимва, влиза в къщата, затваря след себе си и след малко се връща с пълен догоре син пластмасов леген.
— Благодаря — казва Юна и взима легена.
Жената затваря и заключва вратата. Каишката на кучето отново започва да жужи. Вървейки към колата, чуват агресивния лай подире си.
Сага запалва двигателя, превключва на скорост и обръща. Юна нахлузва предпазните ръкавици, рови из писмата, изважда един бял плик с надписан на ръка адрес, отваря го и внимателно измъква снимката, отнела живота поне на двама души.
47.
Четвъртият в ложата
Сага Бауер отбива от пътя и спира. Високата трева в канавката опира в прозореца. Юна Лина седи неподвижен и разглежда снимката.
Нещо замъглява горната част на образа, но иначе е изключително ясен. Вероятно фотоапаратът е бил скрит и снимката е направена тайно.
Четирима души в просторна ложа в концертна зала. Трима мъже и една жена. С ясно видими лица. Само един е полуобърнат, но не напълно скрит.
Шампанското се изстудява в кофа с лед, масата е сервирана, така че да пийват и да разговарят, докато слушат музика.
Юна веднага разпознава Карл Палмкруна с издължена чаша за шампанско в ръка, а Сага — двама други.
— Това е Рафаел Гуиди, търговецът на оръжие, споменат в изнудваческото писмо — казва тя и сочи мъжа с оредялата коса. — А този, обърнатият, е Понтус Салман, шеф на „Силенция Дифенс“.
— Оръжие — тихо казва Юна.
— „Силенция Дифенс“ е сериозна фирма.
Под светлината на прожекторите на сцената зад мъжете в частната ложа се вижда струнен квартет: две цигулки, една виола и едно чело. Музикантите са мъже. Седнали са в полукръг, обърнати един към друг със спокойни и съсредоточени лица. Не може да се определи дали очите им са притворени или затворени, дали погледите им са спрели върху нотите, или са замижали и се вслушват в музиката.
— А четвъртата, жената? — пита Юна.
— Ще се сетя след малко — замислено отвръща Сага. — Позната ми е, но… По дяволите…
19
Името на стокхолмското летище. — Бел.прев.