Договорът „Паганини“ [bg]

Пътуват бързо между мяркащата се черна ограда на Северното гробище и високата зеленина на парка „Хага“.

— Прерових архива ни — бавно казва Сага. — Всичко за леви и десни екстремисти в Стокхолм… отне ми почти цялата нощ. Материалът, разбира се, е засекретен, но трябва да знаеш, че тайните служби са допуснали грешка: Пенелопе и Бьорн не са замесени в никакъв саботаж, нито в каквото и да е друго в тази насока. Почти невероятно е, но са невинни.

— Значи изключваш тази следа?

— И аз като теб съм убедена, че разследваме нещо в друга посока, че нещата стоят далеч над екстремисти вляво и вдясно… вероятно дори и над разузнаването и Националната полиция — казва тя. — Имам предвид смъртта на Палмкруна, пожара в апартамента на Бьорн, смъртта на Виула… Касае се за съвсем други неща.

Става тихо и Юна си спомня как икономката го погледна в очите и попита дали още не са свалили Палмкруна.

— Какво имате предвид със свалили?

— Съжалявам, аз съм само икономка, мислех, че…

Беше я попитал дали е видяла нещо особено.

„Примка от куката на полилея в малкия салон“, беше отговорила тя.

— Видели сте примката?

— Разбира се.

„Разбира се“, мисли си Юна и плъзва поглед по червената ограда, предпазваща от шума на магистралата околните квартали. Категоричното „разбира се“, произнесено от икономката, се загнездва в паметта му, повтаря го многократно, докато си спомни физиономията й, след като беше й обяснил, че ще я помолят да се яви в полицията и да даде показания. Не реагира с безпокойство, както бе очаквал, а само кимна.

Подминават Ротебру, където бяха изкопали десетгодишните останки от тялото на Юхан Самюелсон в градината на Лидия Евер, когато търсеха сина на Ерик Мария Барк — Бенджамин. Беше през зимата, сега ръждивокафявите релси, паркингът, къщите са потънали в зеленина.

Юна звъни на Натан Полок от отдел „Убийства“ и още след втория сигнал чува леко носовия глас:

— Натан.

— Нали ти и Томи Куфоед гледахте кръговете от следи под тялото на Палмкруна.

— Предварителното разследване беше прекратено — отговаря Полок и Юна го чува как трака на компютъра.

— Да, но сега…

— Знам — прекъсва то той. — Говорих с Карлос, той ми каза за развитието.

— Можеш ли отново да ги погледнеш?

— Тъкмо това правя — отвръща Полок.

— Браво — казва Юна. — Кога ще бъдеш готов?

— Готов съм. Стъпките са на Палмкруна и на прислужницата му Едит Шварц.

— На никого другиго?

— Не.

Сага кара с постоянна скорост от 140 км в час, като през цялото време държи посока север по Европейски път №4. В полицията бяха изслушали заедно разпита на Едит Шварц и бяха прегледали написаните на ръка коментари на Йон Бенгтсон.