![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Сега Юна прехвърля в паметта си разпита: след обичайните формалности Йон Бенгтсон заявява, че няма съмнения за престъпление, но се надява, че тя ще помогне за изясняване причините за смъртта на Карл Палмкруна. Настъпва тишина, чува се слабото бучене на вентилацията, проскърцване на стол от време на време и на химикалка върху хартия. В протокола Йон Бенгтсон е отбелязал, че поради проявеното от Едит Шварц безразличие е предпочел да изчака първите й думи.
Минават повече от две минути, преди тя да каже нещо. Доста дълго време, през което тя седи срещу полицая, а записът тече и не отбелязва нищо друго, освен тишината.
— Директор Палмкруна беше ли свалил връхната си дреха? — пита най-сетне тя.
— Защо ви интересува? — отвръща с любезен въпрос Йон Бенгтсон.
Жената млъква отново, тишината продължава около половин минута, преди Йон да я наруши:
— С шлифер ли беше, когато го срещнахте за последен път? — пита полицаят.
— Да.
— По-рано сте казали на комисар Лина, че сте видели примка да виси от тавана.
— Да.
— За какво си помислихте, че ще се използва?
Никакъв отговор.
— Колко дълго остана да виси там? — пита Йон.
— От срядата — спокойно отвръща тя.
— Значи сте видели примката на тавана вечерта на втори юни, прибрали сте се вкъщи, върнали сте се следващата сутрин на трети юни, отново сте видели примката, срещнали сте Палмкруна, тръгнали сте си от апартамента и след това сте се върнали в 14:30 ч. на пети юни… и тогава сте срещнали комисар Лина.
В писмения протокол бе отбелязано, че Едит е свила рамене.
— Можете ли да разкажете за онези дни със свои думи? — пита Йон Бенгтсон.
— Пристигам в апартамента на директор Палмкруна в сряда в шест часа сутринта. Само сутрин имам разрешение да използвам ключа, защото Палмкруна спи до шест и половина. Спазва режим, не се излежава, дори и в неделите. Смилам кафето на зърна с ръчната кафемелачка, отрязвам две филии, намазвам ги с подсолен маргарин, добавям пастет от черен дроб с трюфели, кисела краставичка и филийка чедър отстрани. Сервирам върху колосана ленена покривка и в порцеланов сервиз за лятото. Сутрешните вестници не трябва да имат реклами и спортни притурки и трябва да лежат сгънати вляво.
С изключителна точност обяснява за приготвянето на кюфтетата от телешка кайма със сметанов сос всяка сряда и за подготовката на обяда в четвъртък.
Когато стига до съботата и момента на връщане с покупките за почивните дни и позвъняването на вратата, тя млъква.
— Разбирам, че ви е тежко — казва Йон Бенгтсон. — Седя и ви слушам, слушам разказа ви. Описахте срядата и четвъртъка, спомнихте си най-малката подробност, но нито веднъж не споменахте нещо, свързано с внезапната смърт на Карл Палмкруна.
Тя мълчи, без да дава обяснения.
— Налага се да ви помоля да се поровите в спомените си — търпеливо продължава Йон Бенгтсон. — Знаехте ли, че Карл Палмкруна е бил мъртъв, когато позвънихте на вратата?
— Не — отговаря тя.
— Нали попитахте комисар Лина дали вече сме го свалили? — настоява Йон с долавящо се нетърпение в гласа.
— Да — отговаря тя.
— Бяхте ли го видели вече мъртъв?
— Не.
— Но, по дяволите — вбесява се Йон. — Не можете ли просто да разкажете каквото знаете? Какво ви накара да попитате дали сме го свалили? Нали това попитахте! Защо сте го направили, щом не сте знаели, че е мъртъв?
В доклада Йон Бенгтсон бе отбелязал, че съжалява за допуснатата грешка да се подведе по уклончивото й поведение и че тя след ругатнята се е затворила като щракнал капан.
— Обвинена ли съм в нещо? — хладно пита тя.
— Не.
— Значи приключихме.
— Ще помогнете много, ако…
— Не си спомням нищо повече — прекъсва го тя и става от стола.
Юна поглежда Сага, тя се е вгледала през предното стъкло в чезнещата магистрала и камиона отпред.
— Мисля за разпита на икономката — казва Юна.
— И аз — отвръща тя.
— Йон доста се подразни, смяташе, че тя си противоречи. Била знаела, че Палмкруна е мъртъв, когато е позвънила на вратата — продължава Юна.
— Да — съгласява се Сага, без да го поглежда.
— Но е казала истината, защото не е знаела, че той е мъртъв. Допускала го е, но не е знаела. Затова е отговорила с „не“ на настояванията му.