Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Обеща да го пиеш.
— И ще го пия — уверява я той.
— Опасно е, знаеш — шепне тя.
— Започвам веднага, щом разреша този случай.
— А ако не го разрешиш?
Отдалече Северният музей прилича на бижу, изработено от слонова кост, но в действителност е построен от пясък и варовик. Изящна ренесансова мечта с изобилие от остри върхове и кули. Изграден е в чест на суверенитета на северните народи, макар при откриването му в един дъждовен ден през лятото на 1907 година съюзът с Норвегия да е разтрогнат, а кралят — мъртъв.
Юна бързо прекосява огромното фоайе и спира едва когато се изкачва по стълбите, съсредоточава се, задържа поглед върху пода и продължава бавно покрай осветените витрини. Нищо не привлича вниманието му. Той просто продължава да обикаля, обладан от спомени и носталгия.
Пазачът вече му е приготвил стол пред една от витрините.
Юна Лина сяда и започва да наблюдава лапландската булчинска корона с осем върха като две сплетени ръце. Тя проблясва нежно като жарава на светлината зад тънкото стъкло. Юна чува вътрешен глас, вижда усмихнато лице, както е седнал зад кормилото и кара в оня дъждовен ден, в който слънцето блести в уличните локви, сякаш огън блика изпод земята. Обръща се към задната седалка, за да провери дали Луми е седнала както трябва.
Булчинската корона изглежда направена от светли клони, кожа или сплетена коса. Наслаждава се на обета й за любов и щастие и мисли за сериозното изражение на съпругата си, за косата й с цвят на пясък, падаща върху лицето.
— Как си? — пита го пазачът.
Юна го поглежда учуден. Мъжът работи тук от години. Той е на средна възраст с набола брада и зачервени очи.
— Да ти кажа, не знам — смотолевя Юна и става от стола.
Споменът за малката ръчичка на Луми остава да тежи в съзнанието му, когато напуска музея. Само се беше обърнал, за да провери дали е седнала както трябва и внезапно почувствал как ръката й докосва пръстите му.
49.
Неясното лице
Юна Лина и Сага Бауер пътуват към главния офис на „Силенция Дифенс“, за да разговарят с Понтус Салман. Със себе си носят снимката, обработена от криминалистите на Националната полиция. Карат на юг по път №73, който криволичи като губеща се следа надолу към Нюнесхамн.
Преди два часа Юна бе разглеждал ясната снимка на четирима души в една ложа: спокойното лице на Рафаел, плешивото му теме, безгрижната усмивка на Палмкруна, очилата със стоманена рамка, добре поддържания, момчешки вид на Понтус Салман и Агате ал Хайи с бръчки по бузите и интелигентен, тежък поглед.
— Сетих се нещо — бавно бе казал Юна, срещайки погледа на Сага. — Дали не бихме могли да влошим качеството на снимката и да преработим образа така, че Понтус Салман повече да не се вижда…
Бе млъкнал и продължил да разсъждава на ум.
— Какво ще постигнем с това? — бе попитала Сага.
— Той не знае, че имаме ясен оригинал, нали?
— Откъде да знае, по-скоро ще допусне, че сме направили всичко възможно, за да подобрим фокуса, отколкото обратното.
— Точно така, направили сме всичко, за да можем да идентифицираме четиримата на снимката, но сме успели само с трима, защото четвъртият е леко обърнат, с доста неясно лице.
— Имаш предвид, че ще му дадем възможност да излъже — избързала бе Сага. — Да излъже, като каже, че не е бил там, че не се е срещал с Палмкруна, Агате ал Хайи и Рафаел.
— Защото ако отрече, че е бил там, значи самата среща е подозрителна.
— Ако започне да лъже, ще се хване в капана.
Веднага след Ханден завиват по шосето за Юрдбру21 и навлизат в индустриален район, обграден от тиха гора.
Главният офис на „Силенция Дифенс“ е матовосива безлична бетонна сграда.
Юна разглежда огромната фасада, погледът му бавно се плъзга по черните прозорци с тъмни стъкла и той отново се замисля за снимката с четиримата в ложата, отприщила поредица от насилие, оставила след себе си убито момиче и почернена майка. Може Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг също да са мъртви заради снимката. Слиза от колата и потръпва при мисълта, че Понтус Салман, едно от лицата на загадъчната фотография, се намира в тази сграда.
Снимката е копирана и оригиналът е изпратен в Националната криминално-техническа лаборатория в Линшьопинг. Томи Куфоед бе обработил едно копие, така че да изглежда старо и захабено. Единият от ъглите липсва, а на другите се виждат остатъци от тиксо. Куфоед е замъглил лицето и едната ръка на Понтус Салман, който, изглежда, е в движение, когато е направена снимката.
21
Южни предградия на Стокхолм. — Бел.прев.