Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Където ще бъдем отрязани от останалите и попилени. — Бостар тикна пръст в гърдите на Сафон, за да подсили думите си. — Не разбираш ли? Сами сме!
— Страхливец! — изрева Сафон. — Страх те е да умреш.
Гневът на Бостар излезе от контрол.
— Когато дойде времето, ще се бия и ще умра за Ханибал — извика той. — При това ще го направя с гордост. Но има разлика между това да умреш добре и да умреш като глупак. Нищо няма да спечелиш, като жертваш живота си или този на хората ти тук.
Сафон се изплю и понечи да се върне в боя.
— Стой! — Заповедта на Бостар изплющя като бич.
Вцепенен, Сафон спря, но не се обърна към брат си.
— Като твой старши офицер ти заповядвам незабавно да изтеглиш хората си — извика Бостар, като се погрижи всеки войник наоколо да го чуе.
Победеният Сафон се обърна.
— Слушам, командире — озъби се той и надигна глас. — Чухте заповедта! Назад!
На хората на Сафон не им трябваше много време да схванат идеята. Окуражени от ефекта на копията върху изкачващите се картагенци, защитниците отново започваха да настъпват. Зад тях носеха нови запалени фаларики. Дори поправящите стената цивилни събраха смелост и започнаха да хвърлят камъни и парчета мазилка по копиеносците.
Това засили допълнително възмущението и гнева на Сафон, още повече че той вече разбираше, че Бостар е бил прав да призове за отстъпление.
— Глупак — въпреки това промърмори под нос той. — Можехме да превземем града.
Ханибал ги чакаше с Малх и Алете в подножието на склона.
— Започвахме да се безпокоим за вас — каза той.
Малх промърмори нещо в знак на съгласие.
— Сафон просто не искаше да прекратява боя — великодушно рече Бостар.
— Последен на бойното поле? — Ханибал потупа Сафон по рамото. — Но въпреки това с достатъчно здрав разум да се оттегли. Браво на теб! След като кучите синове подплашиха подкрепленията, няма смисъл да оставаш там, нали?
Сафон се изчерви и наведе глава.
— Да, генерале.
— И двамата се представихте отлично — окуражаващо рече Малх. — Но не беше писано.
Ханибал изтълкува реакцията на Сафон като разочарование.
— Няма значение. Шпионите ми казват, че храната им привършва бързо. Скоро ще превземем града! А сега се погрижете за ранените. — Той махна с ръка, че са свободни.
— Хайде — каза Бостар и поведе Сафон.
— Пусни ме! — прошепна Сафон след няколко крачки. — Не съм дете!
— Тогава спри да се държиш детински! — отвърна Бостар и го пусна. — Най-малкото можеше да ми благодариш. Не беше нужно да те покривам.
Устните на Сафон се свиха.
— Проклет да съм, ако го направя.
Бостар обърна очи към небето.
— Разбира се, че не! Защо да признаваш, че току-що ти спасих задника от сериозно порицание?
— Майната ти, Бостар — озъби се Сафон. Чувстваше се напълно притиснат в ъгъла. — Винаги си прав, а? Всички те обичат. Идеалният шибан офицер!
Обърна се и се отдалечи.
Бостар се загледа след него. Защо той не беше излязъл на риба вместо Ханон? Моментално съжали, че изобщо си е помислил подобно нещо, но чувството се задържа, докато организираше групите, които да приберат ранените.
През следващите два месеца обсадата продължи по почти същия начин. Всеки фронтален щурм на картагенците се посрещаше с твърда решимост от защитниците. Винеите редовно пробиваха дупки във външната стена, но атакуващите не успяваха да се възползват напълно от това въпреки огромното си числено превъзходство. Отношенията между Бостар и Сафон не се оправиха, а непрекъснатите задачи означаваха, че им беше лесно да се избягват един друг. Когато не се сражаваха, двамата спяха или се грижеха за ранените. Малх, който трябваше да се грижи не само за фалангата си, но и да изпълнява допълнителни задачи, дадени му от Ханибал, оставаше в неведение за враждата им.
Ядосан от проточването на обсадата, накрая Ханибал заповяда да построят още обсадни машини — винеи, които защитаваха хората в тях, и огромна многоетажна кула на колела. С катапулти и хора на различните нива тя можеше да бъде приближена до най-слабата за деня точка в крепостната стена. Огневата ѝ мощ беше такава, че прочистваше за нула време укрепленията от защитници, като позволяваше дървените тераси, които защитаваха атакуващите пехотинци, да бъдат носени напред безпрепятствено. За щастие на картагенците укрепленията бяха издигнати върху глина, а не върху скална или зидана основа. Грабнали кирки, войниците почнаха да подкопават стените. Така беше направен нов пробив, който повдигна духа на атакуващите. И все пак нищо не се оказа такова, каквото изглеждаше. Зад зейналата дупка картагенците откриха земен насип във формата на полумесец, издигнат именно за подобен случай. Скрити зад него, защитниците продължаваха да хвърлят ужасяващите си фаларики.