И за Америка като за Америка

Да се спести, ако може да се спести. Това е религия. Култ, пред който те оставят всичко друго настрана.

— Много им е дал господ — казва лекарят. — Премного. Но ги е лишил от онази тънка жилка, която имаме ние, славяните, и която според мен прави човека…

Мълча, не го оспорвам. И не искам. Защото мисля като него. Той обаче още имаше нужда от изповед, защото още казва:

— За година и половина най-трудно свикнах с отчуждението. Първите месеци самотата на вечерите ме смазваше. През деня работех, ала вечер в осем и половина, в девет, те заспиват. По-интелигентните не гледат и телевизия. Даже я ненавиждат. Имат ли свободно време, хващат се да учат нещо. Понякога все едно какво — важното е да се учи, да не се тъпче на празни обороти, да не се пилее напразно времето. Нали те са казали, а не друг «Времето е пари». Това е другият култ на Америка. И за приятели, за такива нашенски познанства, за мастичка в кварталната кръчма, нито имат време, нито навик…

— Добре, а защо им е толкова да учат.

— Винаги нещо търсят — каза той. — Ген. Или нов спорт, или нов занаят, или друга професия, или някакви курсове… Затова са винаги заети. Затова са толкова отчуждели. Затова чакат петъка. Тогава стават хора като хората…

— А за любов кога имат време? — питам го.

— Любов — само в семейството — отвръща ми той напълно сериозно. — Докато имат семейство, имат го, както пише по книгите. Те и тук не знаят, какво е фалш, какво е лъжа. Флиртовете между колежки и колеги в една болница или в една фирма, са изключени. Такова нещо ще звучи като сензация и дълго ще се разказва, ако някъде се случи. Най-често, и двамата биват помолени до десетина, дни да си потърсят друга работа…

Добре, казвам, че поне в това отношение не сме американци. Представяш ли си, как цяла България непрекъснато щеше да си търси работа?

… Благодаря на момичето за паркинга пред къщичката й, оставам с моите си мисли и тръгвам по брега. Тук поне е весело… Крайбрежната улица се оказва и театър, и търговско средище. Тези веселяци тук са също студенти, ако се съди по възрастта и заниманията им. Един е застанал на колене на постамент и държи в особено положение ръката, главата, тялото си — той изразява скулптурна фигура… На кого иска да прилича — не мога да позная. Около него са се събрали десетина други млади хора и го оглеждат. Нито едно мускулче не трепва на тялото му, изваяно и застинало точно така, както би направил от камък скулптурната си работа един майстор. А понеже по-голям майстор от природата няма, мускулите и вените по ръцете на този добре развит човек са така изпъкнали, че усещането за изящество е пълно… До него встрани, дискретно сложена шапка. В нея — долари. Всички са по един…