Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Операцията в Париж се провали, защото искахме да постигнем твърде много — каза Дод и погледна към Омар. — Това няма да се повтори.
Намекът беше ясен и според Уалид доста дързък. Дод обвиняваше Омар за случилото се в Париж.
— Спомена, че има и други проблеми — попита Уалид. — Какви други проблеми?
— ЦРУ локализира апартамента ми в Балтимор — отговори Дод вместо шейха.
— Как?
— Не знам. И няма значение. Важното е, че в резултат на това един от агентите им е мъртъв, а друг ранен. В Ленгли ще настъпи хаос.
— Според мен е важно кога точно се е случило това — коментира Уалид. — Информацията трябва да е дошла от Салям.
— Но Салям нямаше никаква представа кой е неговият вербовчик — намеси се Омар. — Той вярваше, че работи за ФБР.
— Абдул е прав — каза Дод, опитвайки се да намери обяснение. — По някакъв начин властите са успели да направят връзка. Информацията вероятно е дошла от Салям.
— Трябва да изчезнеш отново — заяви Уалид. — Отиди където и да е. Просто се махни от страната и остани скрит.
Омар вдигна ръка.
— Още не. Не и преди работата да бъде свършена.
— Каква работа? Професорът, който помагаше на Марван Халифа? Антъни Никълс? — попита Уалид.
Шейхът кимна.
— Нека твоите способни саудитски агенти да се заемат с него. Не, почакай, забравих. Всъщност те са причината Салям да е все още жив.
Кръвното на Омар отново започна да се покачва. Сарказмът на Уалид беше излишен в този момент и тъкмо се канеше да го смъмри, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Вдигна слушалката, слуша известно време и сетне затвори. Протегна ръка към дистанционното, за да включи телевизора и каза:
— Имало е престрелка във Вирджинския университет. При това сериозна. Очевидно е стигнало до медиите.
Глава 61
С липсващо предно стъкло и с дупки от куршуми от двете страни Харват знаеше, че няма да стигне много далече със своя трейлблейзър. След няколко минути каране забеляза един обрасъл с дървета път, който минаваше по периферията на огромния курорт „Боърхед Ин“. Свърна по него, навлезе дълбоко в гората и след известно време изключи двигателя. Криейки се зад дърветата, той заобиколи голф-игрището, докато стигна до хотела. Камериерите бяха изключително заети и Харват бързо откри онова, което му беше нужно.
Колона от коли с ключове в стартера очакваха да бъдат паркирани. Харват не обичаше да прави нещата по трудния начин, когато не се налагаше. Тръгна към едно зелено волво седан с вид на собственик, качи се, запали и се отдалечи от хотела.
Трябваха му няколко секунди, за да се ориентира и сетне се отправи към мястото, където беше скрил шевролета.
Свали номерата от спортния си автомобил, прехвърли всичко, включително и оръжията, в багажника на волвото и потегли предпазливо към вкъщи.
— Ще изпратя екип да прибере колата ти, а тази ще оставят на място, където лесно ще бъде намерена — каза Лоулър, докато Харват изваждаше нещата си от багажника на волвото. — Ще се свържа и с полицията във Вирджинския университет.
Харват бръкна в джоба си и свали картата от конфискувания телефон.
— Тук има снимки на двамата мъже, които застрелях — каза той, подавайки я на Гари. — Снимал съм и номера на колата им.
— Тя вероятно е била открадната, но за всеки случай ще я проверим. Трябва ли ти нещо друго, докато ме няма?
Харват поклати глава.
— Добре — каза Гари и се качи във волвото. — Ще поискам кола за теб и ще се върна до седем, така че ще имаш достатъчно време, за да стигнеш до Вашингтон.
Харват изпрати с поглед Лоулър, докато той се отдалечаваше от Бишъпс Гейт. Предстоящото му посещение в Белия дом беше последното нещо, за което имаше настроение. За последен път беше виждал Джек Рътлидж малко след като простреляха Трейси и нямаше никакво желание да го вижда отново. Идеята Никълс да остане да работи в уединение в „Бишъпс Гейт“ върху липсващите текстове от Корана беше на Харват. Но за тази цел той се нуждаеше от декодиращия механизъм и другите документи на президента. И макар че Рътлидж можеше да ги даде и на Гари, той беше настоял Харват лично да дойде да ги вземе. Изглежда, че нямаше друг избор освен да застане лице в лице с Джек Рътлидж.
След като даде на Никълс флаш-устройството и другите неща, които беше взел от кабинета му във Вирджинския университет, Харват влезе в кухнята. Сложи си вода за кафе, но изведнъж се замисли и изключи котлона.
Беше под голямо напрежение през последните няколко часа. Нервите му бяха опънати и се чувстваше отпаднал. Нуждаеше се не от няколко чаши кафе, а от почивка.
Тръгна по стълбите към спалнята и без да погледне към снимката на нощното си шкафче, на която бяха двамата с Трейси, легна на леглото и затвори очи. Направи усилие да успокои ума си и да прогони всякакви мисли. Постепенно изключи съзнанието си и потъна в дълбок сън без сънища. Остана в това състояние няколко часа, докато го събуди звука от колата на Лоулър.