Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Времето нямаше значение за Дрейк. Навярно минаваха цели часове, докато той опипваше и буташе камъните, а може би и дни, защото не виждаше дневна светлина. Не му носеха храна и вода, така че не можеше дори да се ориентира за дните според идването на стражите. Стомахът му къркореше от глад, езикът му беше надебелял, но той не обръщаше внимание на състоянието си. И преди беше търпял глад и жажда. Почти се канеше да се откаже, когато един от камъните, които натискаше, поддаде под ръцете му. Не много, но достатъчно, за да го окуражи.
Развълнуван, той искаше да продължи с изпълнението на плана, който си беше начертал, но изтощението взе връх над него. Нямаше представа дали може да се измъкне от ада, в който го беше хвърлил Уолдо, но щеше да хвърли всичките си сили в опита да го направи. Имаше само един избор — или да успее, или да умре.
Дрейк допълзя обратно до леглото си от прогнила слама и се опита да си почине малко, преди да тръгне да бяга, но развълнуваният му мозък не го оставяше на спокойствие. Затова реши да се помоли. Отдавна не се беше обръщал към Бога, но Бог и Неговите заповеди играеха съществена роля в живота на рицаря. Рицарската клетва изискваше да присъства всеки ден на литургия, ако е възможно. Дрейк си спомни колко религиозна беше майка му въпреки трудностите, дори си припомни детските молитви, на които го бяха учили. И така той започна да се моли, а когато свърши, мислите му го отнесоха при единственото същество, което сега имаше значение за него.
Рейвън.
Тя беше станала за него много по-важна, отколкото си беше представял, че може да бъде някоя жена. Чудеше се дали Уолдо вече я е притежавал. Дали я е наказал, задето е избягала? Задето си е взела любовник? Дрейк бързо започна нова молитва, молейки Бога да даде на Дъф сила да защити сестра си.
Накрая Дрейк заспа дълбоко, но след малко беше безцеремонно събуден от стъпки, които слизаха надолу по стълбите. Той скочи на крака, чудейки се какво ли мъчение му е измислил този път Уолдо. Донякъде се успокои, когато позна приятелски настроения рицар, който му беше носил вода и храна.
— Мога да остана само малко, милорд — каза шепнешком мъжът. — Смениха ме от стража и ми наредиха да се върна при другите войници. Лорд Уолдо подозира нещо, защото смени всички ваши стражи с хора, на които безусловно вярва. Няма да има повече храна. Страхувам се, че лорд Уолдо възнамерява тази тъмница да стане ваш гроб.
— И аз подозирах така — каза мрачно Дрейк. — Благодаря ти за помощта.
— В случай че оживеете, милорд, аз съм сър Хю ъф Блекстоун. Ако имах избор, щях на драго сърце да ви призная за свой господар. Познавам и други на служба при лорд Уолдо, които изпитват същите чувства.
— Благодаря, сър Хю. Ако се измъкна оттук жив, ще си спомня за тебе и за твоите добри дела.
Сър Хю измъкна изпод наметалото си торбичка и малка кана и ги подаде на Дрейк.
— Само това успях да донеса. Вземете ги, може би няма да се видим повече. Освен това — предупреди го той, — лорд Уолдо заповяда пак да ви бият. Не знам кога, но ще е скоро. Съжалявам.
Дрейк взе донесеното от сър Хю. Ако имаше късмет, нямаше да бъде тук, когато дойдеха биячите. Започна да рови в торбичката, която му бе донесъл сър Хю, за да види какво съдържа. Усмихна се, като видя сочен печен гълъб и парче хляб. Веднага разкъса птицата, изяде половината заедно с малко от хляба и изпи половината вода в каната. После уви остатъците, защото имаше намерение да ги изяде по-късно. Все още измъчван от глад, но решен да не обръща внимание на протестиращия си стомах, той легна и се унесе в неспокоен сън.
Рейвън се разхождаше из стаята си като животно в клетка. Минаха много дни, без да види някого освен Ларк. Беше запълвала празните часове с молитви, молеше се за Дрейк. Беше питала Ларк за него, но инатливото момиче не искаше да й каже нищо за състоянието му. Честите молби на Рейвън да говори с Уолдо получаваха отказ. Хранеха я, дори й позволяваха да взема вана, но нищо друго. Не знаеше дали да се моли да й дойде цикълът, или да не идва. Ако дойдеше, Уолдо щеше да предяви правата си на съпруг. От друга страна, ако не дойдеше, тя трябваше да очаква смъртта си. Докосна корема си, сигурна, че наистина в него расте дете, но уплашена за живота му.
Тя трябваше да живее заради детето си. Това малко семенце, посято в нея, трябваше да оцелее, дори ако това означаваше да позволи на Уолдо да дойде в леглото й. Ако й се наложеше да спи с този човек, може би Уолдо щеше да повярва, че детето е от него. Тя почти се засмя гласно на тази ирония. Детето на Дрейк един ден щеше да наследи Еър. Каква прекрасна идея.