Танцуващият дявол
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият дявол». Краткое содержание книги:
И действително — пиратът не само отървава кожата, но и отвлича красивата аристократка лейди Девън на своя кораб. Разгневена, тя се заклева, че няма да допусне да стане играчка в ръцете на развратния, но унищожително привлекателен похитител. Ала дългите дни и още по-дългите нощи под тропическото звездно небе почти сломяват съпротивата й. Ловък прелъстител и невероятно вещ любовник, Диабло знае как да достави наслада на една жена.
— Къде беше, Уинстън? — попита Девън без особен интерес. — Нямаше те дълго.
— Липсвах ли ти, мила? — бегло се усмихна Уинстън. Смяташе, че Девън дори няма да забележи отсъствието му, докато провежда експедицията. — Как напредват приготовленията за сватбата ни?
— Татко не ти ли каза?
— Още не съм го видял. — Уинстън се сети, че не е поздравил Девън както подобава и я целуна леко по челото. — Някакъв проблем ли има?
Проблем? Девън едва не се изсмя с глас на наивния въпрос. Никакъв проблем, ако не се смята, че е влюбена в напълно неподходящ за нея мъж, мъж, който се издирва за извършени жестоки престъпления срещу порядъчното общество. Никой друг мъж, включително и Уинстън, не можеше да измести Диабло от сърцето й. В същото време Девън отлично съзнаваше какво бъдеще я чака, ако реши да остане стара мома. Името на баща й ще я пази, докато той е жив, но ако няма мъж — наследник титлата и по-голямата част от имотите му ще преминат в ръцете на далечен роднина. Затова графът настояваше Девън да се омъжи и да роди деца. В противен случай животът й ще зависи от някой далечен братовчед.
— Не отговори на въпроса ми. Девън — настоя Уинстън.
— Ами… Да, има нещо като проблем — заекна Девън. — Не може да се оженим преди октомври.
— Но дотогава има седмици! — запротестира Уинстън. Дали кредиторите му биха го изчакали, чудеше се той наум.
— Само четири седмици, Уини. Какво са четири седмици сравнени с цял живот.
Изреченото точкова я ужаси, че неволно потрепери.
— Четири седмици ми изглеждат цяла вечност — обяви Уинстън галантно. — Защо се налага да изчакаме?
— На шивачката й е нужно още време, за да довърши роклята ми и дрехите на шаферките. А и човек веднъж се жени, нали знаеш?
Девън реши да се омъжи за Уинстън едва преди седмица. Дотогава твърдо се противопоставяше, но се наложи да промени решението си. Предстоеше й да се увери дали месечното й неразположение ще я отмине за втори път, ала инстинктът й подсказваше, че е бременна от Диабло. Налагаше се да се венчае за Уинстън, иначе щеше да опозори баща си с извънбрачно дете.
Отчаян от забавянето, Уинстън въздъхна.
— Първи октомври, мила. Не по-късно — подчерта той. — Отдавна чакам да те направя своя съпруга.
— Първи октомври — прие Девън и рязко смени темата: — Къде беше през цялото това време? Татко каза, че си заминал с „Делфиний“ да изпълняваш някаква мисия. Нали вече напусна действителната служба?
— Беше рутинна мисия, мила — излъга Уинстън безочливо. — Но не се тревожи. Възнамерявам да напусна, след като се оженим и да посветя цялото си време на теб.
— Как е баща ти? Не си го споменавал напоследък.
— Както обикновено. Не осъзнава напълно какво става, но не умира.
Коравосърдечните му думи шокираха Девън и тя успя само да пророни:
— Съжалявам.
В този момент в стаята влезе лорд Харви. Лицето му светна.
— Добре дошъл, момчето ми — гръмко поздрави той. — Кога се върна?
— Преди няколко часа.
— Девън, искам да обсъдя нещо с годеника ти. Ще ни оставиш ли?
— Разбира се, татко. И без това трябва да отскоча до шивачката. — На вратата се спря за миг. — Радвам се, че се върна, Уинстън.
Думите й лишени от всякакво въодушевление, накараха лорд Харви да се запита дали не греши като тласка Девън към този брак, но в момента го занимаваха по-важни дела.
— Е, момчето ми, казвай бързо, успешна ли излезе мисията ти?
— Отчасти — отвърна Уинстън с огорчение. — Не заварихме Диабло на острова, но направихме така, че когато се завърне да завари само руини.
— Обстрелвали сте селището? Дали е било разумно? Аз исках Диабло, а не живота на невинни хора.
Мисълта, че са отнети човешки животи определено притесняваше лорд Харви. Още един сериозен недостатък в характера на младия човек — нещо внимателно укривано досега.
— Как може да смятате хора, които живеят в бърлогата на Диабло и са под негова закрила, за невинни? — защити се Уинстън. — Това са пирати и престъпници.
Уинстън не спомена, че преди обстрела в селото са забелязали само жени, деца и старци. Някои от хората му бяха ужасени от касапницата, особено след като се изясни, че Диабло отсъства, но Уинстън очевидно не бе впечатлен от стореното.
— Може и така да е, но не ми харесва — отбеляза графът, намръщен. — Уточнихте ли с Девън датата на сватбата? Трябва да ти призная, че тя се колеба до последния момент, преди да даде съгласието си.
— Първи октомври.
Лорд Харви кимна.
— Според мен Девън трябва да се омъжи. Случилото се доста я промени и откровено казано съм разтревожен.