Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Искейп бе загубил състезанието предния ден, а на следващия като по чудо бе победил, когато залозите многократно се бяха увеличили. Тогава плъзнаха какви ли не слухове за нагласено състезание. Принцът изглеждаше невинен, но жокейският клуб бе отсъдил против неговия жокей Чифни с изискването, той повече да не се явява на надбягвания.
Принцът неохотно се бе съгласил. Но на практика оттогава повече никога не участваше. Въпреки че продължаваше да се включва в обзалаганията, свързани с този спорт.
Първото състезание за деня бе спечелено от една тригодишна кобила.
Джон закачливо попита Хлое:
— Защо не участваш с Нети? Трябва просто да поставиш малко храна на финала и бъди сигурна, че ще спечели.
Хлое здравата го смушка с лакът в ребрата. Той се ухили, на бузите му се появиха двете дълбоки трапчинки.
— Дори няма да й трябва жокей.
— Джон, не е смешно. Нети е много мил кон.
— Но не толкова мил колкото теб, морковче — той я притегли към себе си и я целуна по челото.
Хлое се изчерви при тази публична проява на привързаност.
— Джон, всички ни гледат!
Тя се опита да се измъкне от прегръдката му.
— Всички? Аз пък си мислех, че са дошли да гледат състезанието — подразни я той.
— Чух, че сте се хванали в капана, Секстън — проговори някакъв надменен глас зад гърба му. — Но не можах да по-вярвам.
И двамата се обърнаха. Лорд Снелсдън стоеше зад тях, заобиколен от обичайната групичка приятелчета.
Джон никога не бе харесвал особено лорд Снелсдън. Този човек бе подъл самохвалко, който извличаше огромно удоволствие от унижаването на други, без късмета му да бъдат графски синове.
Винаги си намираше обкръжение от противни мъже, споделящи неговата злонамереност. Лорд Крандъл, лорд Хауърдсби, лорд Лейкстън… Те не зачитаха никой друг освен себе си.
Много пъти Джон бе виждал как нарочно блъскат разни хора, като се движат и четиримата един до друг по тротоара. Случваше се понякога тези нещастници дори да пострадат сериозно.
Разбира се, тази групичка беше учила и в колежа Итън.
Джон не бе учил в Итън. По онова време младият виконт водеше мизерно съществувание, като се опитваше да оцелее в провинцията. Когато го откри Морис — който никога не бе поддържал жестоките методи на обучение в английските средни училища — бе предпочел да наеме частни учители за племенника си.
А и без друго свободолюбието и безгрижният дух на Джон нямаше да го направят добър възпитаник на Итън.
Освен това маркизът вярваше, че момчето е страдало достатъчно през младежките си години. И нямаше намерение да го подлага на униженията, практикувани в това привидно благородно учебно заведение.
В по-късните години Джон винаги бе приветствал вуйчо си за избора му. От всичко, което бе чувал за това място, бе направил заключението, че никога няма да изпрати член на семейството си да учи там. Силата на характера, вярваше той, се възпитава по други начини.
И доказателството за неговата теория бяха тези нагли, злобни мъже, които сега стояха пред него и най-вероятно бяха придобили навиците си, когато са били хвърлени заедно в онази адска дупка, наречена Итън. Тъй като Джон не бе един от тях, те винаги се стараеха да го поставят на мястото му или поне се опитваха. Но при безгрижието и лекомислието на лорд Секстън подобно поведение сякаш никога не успяваше да постигне целта си. Обидите като че ли отскачаха от широкия гръб на виконта.
Успехът му сред жените явно много ги дразнеше и завистта често ги караше дори още повече да се стараят да го унижат.
И естествено всичко това винаги бе облечено в ефирните одежди на английската благовъзпитаност и учтивост.
Хлое вътрешно кипеше от гняв. Знаеше точно какво са си наумили тези негодници. И съжалението, което изпитваше към съпруга си, сега взе връх над останалите й чувства. Джон бе прекалено добър човек, за да бъде подлаган на подобни подигравки. Тя плъзна ръката си в неговата.
Той лекичко я стисна, преди да отвърне на лорд Снелсдън:
— Да, но колко жалко, че не успяхте да присъствате на сватбата ми, Снелсдън. Половината град бе дошъл.
Браво, Джон! Хлое мислено потупа съпруга си по гърба. Снелсдън бе пропуснал събитието, станало най-често засяганата тема за разговори през този сезон.
Снелсдън настръхна.
— Случи се малко прибързано, а? Всички бяха направо шокирани — и той се втренчи многозначително в корема на Хлое.
Този път стрелата му улучи. Джон не се засягаше, но нямаше да позволи на никого да обижда Хлое. Зелените му очи пламнаха. Той пристъпи напред, но Хлое го задържа.
Тя се усмихна мило на групичката.