Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
— Джон — прошепна тя с отмаляло гласче.
— Ако можех да вдишам дори и само аромата ти — и той вдъхна дълбоко уханието на горски цветя, което се излъчваше от тялото й, — пак щях да те позная!
Хлое го прегърна силно, като обви крака около бедрата му.
— И дори само да те вкусвам, котенце — парещите му устни се плъзнаха по гърлото й, затанцуваха върху ключицата й и отново уловиха разтворената й уста в пламенна целувка, — пак щях да те позная, и пак, и пак…
Той шепнеше тези слова с приглушено ръмжене, като не спираше да се движи неуморно в нея.
Тъмният задушен гардероб се превърна в омайно кътче на страстта.
Умелите движения на Джон, горещият му дъх, чувствените думи, страстните ласки само още повече усилваха желанието й.
Той я обладаваше в мрака. На дъното на един гардероб. Докато тя се молеше за още.
Хлое Секстън напълно забрави колко сърдита е била само допреди малко на Джон Секстън.
И си помисли, че сигурно именно затова подобни хора се наричат негодници.
Камериерката влезе в господарската спалня с няколко току-що изпрани и изгладени дрехи на виконтесата, преметнати през ръката й. Тя отвори гардероба на нейна светлост и за момент се поспря намръщена, забелязала чифт черни мъжки ботуши да се подават с подметките нагоре от купчина чисто дантелено бельо.
— Как ли са се озовали в гардероба на нейна светлост? — измърмори си под носа камериерката. — Сигурно го е сторило онова новото момиче. Тя все обърква нещата.
Камериерката се наведе да извади ботушите, но точно в този миг те помръднаха.
— Исусе Христе и Дева Марийо! — и с тези думи тя нададе смразяващ кръвта писък.
Разрошената златиста глава на виконта изскочи от дрехите в гардероба.
Той не се изненада особено щом разбра, че това е същата камериерка, която го бе видяла да тича гол по коридора през първата му брачна нощ. Обикновено такъв му бе късметът.
— Божичко помилуй! — тя постави ръка на сърцето си. — К-какво, за бога, правите тука, ваше благородие?
— Аз, ъ, аз просто… — Джон внезапно разбра, че думите му май не достигат.
— Изгубих си едно копче, Фиона. Виконтът просто ми помагаше да го намеря — долетя приглушен глас откъм дълбините на огромния шкаф.
Камериерката позна, че този глас принадлежи на господарката й.
— Копче ли, милейди? Е, отдръпнете се, милорд. Ще се радвам да ви помогна и да го потърся вместо вас. Няма нужда точно вий да се…
— Не! — извикаха и двамата едновременно.
Камериерката отстъпи назад.
— Сигурни ли сте? Не ми пречи и аз да…
— Сигурни сме — Джон се усмихна доста накриво на жената. — Все пак благодаря ви.
И той прочисти гърлото си.
Тия господа и госпожи с титлите май са много странна сбирщина, каза си камериерката, и то не за пръв път.
— Просто сложете тези дрехи на леглото и можете да ни оставите, Фиона — нареди дълбокият глас на лорд Секстън.
Фиона стори, каквото й бе наредено, като затвори вратата на стаята зад гърба си с доста силно захлопване.
Хлое се изкикоти.
— А ти каза, че никои нямало да ни открие тук.
— Е, не трябваше да забравям в каква къща се намирам все пак — той се ухили. — Копче, така ли, моя уважаема съпруго?
Хлое прихна да се смее.
— Сигурно е ей това тук — два пръста уловиха върха носа й и го щипнаха закачливо. — А може би тези копчета?
При тези думи пръстите му лекичко чукнаха зърната й. Малките пъпки моментално станаха твърди като камъчета.
Хлое отново се изкикоти.
— А може би това — пръстът му погъделичка вдлъбнатинката на пъпа й.
— Не, не мисля, че е то, милорд — Хлое се ухили и му се закани с пръст.
— Значи трябва да е… — той протегна ръка между краката й, за да открие онова специално тайно бутонче. Пръстът помръдна стимулиращо.
— Джон!
Една мъжка ръка се протегна от гардероба и отново затвори вратата с рязко хлопване.
— Джон!
— Просто ви помагам, мадам, с вашите… копчета.
И той наистина правеше точно това.
По-късно същия ден всички решиха да отидат на конните надбягвания, които се провеждаха по това време близо Брайтън. Отначало Джон не искаше и да чуе, но най-накрая Хлое успя да го убеди да дойде с тях.
Групата бе наистина внушителна.
Имаше и много провинциални аристократи от околните имения и градове, както и гостите от имението на престолонаследника близо до Стейн.
Уелският принц, който едно време бе запален любител на конните надбягвания, сега нямаше да присъства. Той се бе оттеглил от конния спорт преди няколко години заради нашумелия скандал с един от конете му, Искейп, и жокей на име Чифни.