Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Подобни обструкции и смущения от страна на администрацията на Буш към 11/9 по принцип и Комисията по 11 /9 в частност се оказаха твърде много поне за един роднина на жертва от атентатите.

Елън Мариани, чийто съпруг Луис Нийл Мариани е убит, когато Полет 175 удря Южната кула на Световния търговски център, на 26 ноември 2003 г. заведе федерално дело в американския Окръжен съд на Източния окръг Пенсилвания. Обвиняемите включват президента Буш, вицепрезидента Чейни, главния прокурор Ашкрофт, министъра на отбраната Ръмсфелд, директора на ЦРУ Джордж Тенет, министъра на транспорта Минета, съветника по националната сигурност Райс и бившия президент Джордж Хърбърт Уокър Буш. Делото е заведено по Закона RICO (Организации, повлияни от рекет и корупция), обикновено запазен за фигури от организираната престъпност280.

Делото е преместено за разглеждане в друг окръг и допълнен иск е заведен през май 2004 г. в окръжния съд на Окръг Колумбия. [Бележка на редактора: Откъси от допълнения иск са публикувани в Приложение Г. Вж. също предговора на Елън Мариани към тази книга.]

Интересното е, че друг обвиняем в съдебното дело е Питър Дж. Питърсън, председател на Съвета за външни отношения (CFR). В иска се твърди, че за CFR „се вярва, че е осигурил на Обвиняемия [Буш] и сътрудници — докато действа под прикритието на федералния закон — критичен съвет за националната сигурност, за който се вярва, че не е в интерес на Ищеца [Мариани] и американската общественост“.

Адвокатът на Мариани — бившият заместник-главен прокурор на Пенсилвания Филип Дж. Бърг — заявява, че ще докаже, че „тези сериозни [обвинения] по Закона RICO са bona fide281 и автентични, както се описва в Параграф II, който ще осигури конкретни времеви рамки. Обвиняемите са знаели — или е трябвало да знаят, — че атаките от 11/9 са предстояли.“

В заключението на иска Бърг пише: „Обвиняемите трябва да бъдат държани отговорни за техните действия преди и след 11/9 заради доброто на нашата нация и нашата сигурност. Всичко по-малко от това ще направи Конституцията на САЩ и ритуалните клетви на нашите лидери «да пазят и да защитават нашата Конституция от всички врагове — чужди и вътрешни» безсмислени.“

Със завеждането на това дело и сред кавгите между Комисията по 11/9 и администрацията на Буш на обществеността става все по-ясно, че всякакво държавно спонсорство на терористите от 11/9 трябва да е дошло поне отчасти от Саудитска Арабия.

US News & World Report съобщава за неназовано правителствено официално лице, което е чело 28-те страници класифициран материал в доклада на Съвместната комисия на Конгреса, цитирайки го като заявило: „Там има толкова работи за участието на саудитското правителство, че ще взривят съзнанието на хората“282.

Това твърдение е изяснено от сенатора от Флорида Боб Греъм, съпредседател на Комисията по доклада283. „Реалността е, че [саудитското] външно правителство е много по-директно включено не само във финансирането, но и в осигуряването на подкрепа — транспорт, квартири и въвеждане в мрежата, която осигурява подкрепа на терористите. — И добавя: — Те не са някакви самостоятелни агенти, [а] са ръководени от хора със съществена отговорност в правителството.“