Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
Ако планът на играта на „мозъците“, стоящи зад 11/9, е да орежат американската свобода, да централизират повече власт във федералното правителство и да спънат социалния дневен ред на САЩ в полза на безкрайно военно и разузнавателно изграждане, тогава те са успели в завидна степен. За много отдавнашни изследователи всичко това си има позната нишка.
Освен това си струва да се отбележи, че — в много отношения — последиците от атаките на 11/9 съответстват на същата матрица като последиците от убийството на президента Кенеди през 1963 г.:
• В рамките на часове, независимо от липсата на реални доказателства, един човек е обвинен за събитието, заедно с намеци, че той е бил свързан с чужди врагове.
• Официалните изявления се публикуват нашироко само за да бъдат признати под сурдинка някакви грешки по-късно.
• Макар че е в юрисдикцията на местните власти, целият случай е узурпиран от ФБР и ЦРУ — и двете агенции са под контрола на президента, който се е облагодетелствал от трагедията.
• Свикана е група от специалисти (медицински в случая на Джон Ф. Кенеди, инженери в случая на Световния търговски център), но е ограничена в онова, което може да гледа и да изучава, блокирана е в провеждането на обективно разследване от федералните официални лица.
• Доказателствата по случая набързо са отстранени и разрушени, завинаги загубени за безпристрастно и смислено разследване.
• Други доказателства са скрити в държавните досиета под защитата на „националната сигурност“.
• Федералното престъпление е извинено с твърдения за липса на човешка ръка и ресурси и никой не е наказан или уволнен. Бюджетите на федералните агенции са увеличени.
• Всяка алтернатива на официалната версия за събитията се отхвърля като „теория за конспирация“ и „непатриотична“.
• Федералното правителство използва събитието, за да увеличи собствената си централизирана власт.
• Война в чужбина (Виетнам в случая на Джон Ф. Кенеди и Афганистан днес), която в противен случай щеше да се сблъска с противопоставяне, е подкрепена от потъналото в скръб население.
• Висши държавни лидери (тогава Линдън Б. Джонсън, а сега Буш), преди под подозрение за изборна измама и корумпирани бизнес сделки, внезапно се издигат до нови висоти на популярност.
• Много граждани знаят или подозират, че официалната версия за събитията е невярна, но се страхуват да надигнат глас.
• Подчиняващите се и подлизурстващи масмедии са доволни просто да повтарят като папагали официалната версия за събитията и упорито избягват да зададат трудните въпроси, които биха могли да разкрият истината.
Една основна разлика между двата случая е, че след смъртта на Джон Ф. Кенеди изминават по-малко от десет дни, преди президентът Линдън. Б. Джонсън да назначи специална комисия за разследване на престъплението. Доста повече от година след събитията от 11/9 ние продължавахме само да говорим за създаването на някакво разследващо тяло — времева пропаст, дължаща се предимно на съпротивата на президента Буш и вицепрезидента Чейни срещу започването на такова разследване. Изминаха почти две години, преди да бъде избрана официална комисия по 11/9 и да започне работа. По това време по-голямата част от първичните доказателства, например останките от Световния търговски център, вече липсваха или бяха недостъпни.
В случая на атаката в Хърл Харбър, убийството на Джон Ф. Кенеди и 11/9 общият знаменател е провалът на нормалните мерки за сигурност. Това е тайната информация.
Както заявява във връзка с убийството на Кенеди полковник Л. Флечър Праути, бивш офицер за свръзка между ЦРУ и Пентагона, „Активната роля се играе тайно, като се позволява това да се случи. Затова беше убит президентът Кенеди. Той не беше убит от някакъв самотен стрелец или от ограничен заговор, а от разпада на защитната система, която би трябвало да направи убийството невъзможно… Това е най-голямата насока към убийството — кой е имал властта да отмени или да редуцира обичайните мерки за сигурност, които винаги действат, когато президентът пътува. Кастро не е убил Кенеди, нито пък ЦРУ. Властовият източник, който е уредил убийството, е вътре. Той е имал средствата, за да ограничи нормалните мерки за сигурност и да позволи избора на опасен маршрут. Аз също имах властта да прикривам това престъпление… в продължение на години.“
Същият въпрос може да се зададе по отношение на трагедиите от 11 септември 2001 г.:
Кой е имал властта да отмени или да редуцира нормалните процедури по сигурността на авиокомпаниите и NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) и кой е имал властта да отклонява всякакво смислено разследване на събитията? Този тип власт може да се открие единствено на най-висшите нива на правителството и корпоративния контрол. Днешните големи престъпници вече не се притесняват какво може да им направи правителството, защото в твърде много случаи те са правителството. Следователно от съществено значение става да се идентифицира и да се свърже вътрешното ядро на елита на световните тайни общества, да се демонстрира тяхната собственост и взаимообвързан контрол над многонационалните корпорации и кликите на правителството в сянка, които доминират националния ни живот.