Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Дори членът на Комисията Ричард Бен-Венист, бивш прокурор по Уотъргейт от Демократическата партия, е снизходителен по отношение на главния прокурор. Той пита защо висшите пет приоритета на Ашкрофт, отбелязани в документ по политиката от 10 май 2001 г., не включват борбата с тероризма. Ашкрофт отговаря, че на слушанията от 9 май пред Сенатската финансова комисия той цитирал тероризма като свой приоритет №1. Бен-Венист оставя Ашкрофт да си отдъхне, макар че доклад на членовете на Комисията, публикуван точно преди показанията на Ашкрофт, разкрива, че насоките за бюджета, публикувани от него на 10 май 2001 г., изобщо не споменават антитероризма275.

Мнозина прогнозират преди появата на Ашкрофт, че главният прокурор е толкова уязвим по въпроса за 11/9, че може би ще трябва да бъде жертван като изкупителна жертва на администрацията. Ашкрофт обаче е оставен невредим от Комисията.

Може би основното неловко положение за администрацията на Буш през този период на даване на свидетелски показания пред Комисията са разкритията на Ричард А. Кларк, назначен на служба още от Рейгън, който е топ експертът по антитероризма на правителството на Клинтън и Джордж У. Буш. В програмата на телевизия CBS 60 Minutes („60 минути“), в драматични свидетелски показания през Комисията за 11/9, които наелектризират страната276, Кларк обвинява, че администрацията на Буш „не е успяла да действа преди 11 септември по отношение на заплахата от Ал-Кайда независимо от многобройните предупреждения“. Кларк заявява, че администрацията на Буш е получила многократни предупреждения, че предстои атака на Ал-Кайда, но въпреки това не осигурява достатъчно средства и прави антитероризма второстепенна задача в месеците преди 11/9… а дори и след това. Сред жертвите на това пренебрежение е „топсекретна програма за следене на заподозрени от Ал-Кайда в САЩ“, която Белият дом отменя в месеците преди 11/9, според Кларк. Освен това той твърди, че президентът неправомерно се опитва да „ожъне политическия неочакван късмет“ от 11/9, обвинявайки, че администрацията е започвала да прави планове да атакува Ирак на 11/9, независимо от доказателствата, че терористичната атака е проектирана от Ал-Кайда.