Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
Times освен това пише, че администрацията на Буш може да се намеси, за да прекрати или да забави делото, защото то може да навреди на вече обтегнатите взаимоотношения между двете страни. Статията не споменава добре документираните тесни бизнес отношения между саудитците и семейство Буш, нито факта, че семействата на жертвите са умолявали Буш да не блокира делото.
21. Какво знаем?
Изминахме пълен кръг. Нашият прост първоначален въпрос сега се завръща, за да бъде зададен отново: Единадесети септември наистина ли е била непровокирана и изненадваща атака на неколцина мюсюлмански фанатици — официалната версия, — или е още един случай на провокация, замислен, за да подпомага целите на вътрешни хора? Възможно ли е било да има множество заговори, обвити заедно и включващи вътрешни и външни играчи, всеки от които е извършвал части от престъплението с поглед, насочен към собствения си специален дневен ред?
Несъмнено, трите основни групи конспиратори зад 11/9 са: (1) тези, които са извършили атаката срещу САЩ, т.е. насочвали са планирането на множество детайли и условни връзки, включващи похищенията, и са пилотирали или контролирали самолетите, (2) тези, които трябва да са действали отвътре, за да потиснат или променят нормалните мерки за сигурност и отбрана, включително реакциите на президента Буш и други ключови официални лица в момента на кризата, и (3) могъщи вътрешни лица, които са действали за създаването и разказването на официалната версия, отстранявали са доказателства чрез преждевременното и твърде бързо разчистване на сцените на престъпленията от 11/9 и спъват или забавят официалните разследвания, включително блокирането на антитерористичните усилия от години както във ФБР, така и в ЦРУ.
Видяхме, че целта на могъщи интереси в САЩ трябва да е била да се създаде официална версия за 11/9 и след това да се използва тази ужасяваща и предизвикваща неистов страх история, за да прокарат своите предварително определени цели за външната политика и вътрешната сигурност през един объркан и изпаднал в паника Конгрес. Освен това разгледахме доказателства, че скрити лица и групи в правителствата на Израел, Пакистан и Саудитска Арабия със сигурност са знаели предварително за атаките и най-вероятно са имали пръст в подкрепянето на техните извършители.
Очевидно, всички тези играчи не са можели и не са се ангажирали във всички елементи на престъплението и прикриването; извършителите на един елемент може да не са били извършители на друг. За момента все още не знаем достатъчно, за да кажем повече от това в някакво усилие да се приписва вина, макар че предстоящите съдебни дела и/или смели нови „надуващи свирката“, които тепърва ще се появят, скоро могат да разкрият критично важни доказателства и да свържат множеството елементи на конспирацията с множеството съконспиратори по непредвидени начини.
Общият резултат обаче е, че престъплението и неговите последствия, включително приемането на основните характеристики на официалната версия от населението, сякаш — и това е трагичното — са постигнали някакъв успех. Независимо от очевидно смъртния удар срещу официалната версия, откриван в това и много други изследвания, официалната история за съжаление продължава да бъде консенсусната реалност.
Като имаме предвид това, можем ли да обявим онова, което наистина знаем на този етап за атаките от 11/9 и техните последствия?
Знаем, че нито проста, нито грандиозна некомпетентност не може да обясни системния провал на нормалните мерки за сигурност, кодифицирани както в гражданската авиация, така и във военния сектор. Знаем също, че нито един — дори един — човек не е бил укорен за такъв провал. Защо беше необходимо повече от година, за да научи обществеността, че работната група на вицепрезидента Чейни е била предупредена за проблема и че упражнения, включващи идеята за самолети, разбиващи се в сгради, са били планирани преди и на 11 септември 2001 г.? Ако презумпцията за „просто провеждане на военни учения“ обяснява липсата на бърза реакция, защо това правдоподобно алиби не е посочено на вниманието на обществеността? И откъде похитителите са знаели за времето и датата на тези военни учения, за да направят така, че атаките им да съвпаднат по време с тях?