Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Изпълнителният директор на Комисията е Филип Зеликоу, член на Консултативния съвет по външно разузнаване на президента Буш. Той също служи като съветник по националната сигурност в администрациите на Форд и на Буш. Зеликоу, който е член на преходния екип на Буш-Чейни, способствал за формирането на настоящия Съвет по националната сигурност, се смята от мнозина за „вратаря“ на Буш в Комисията 11/9.

Съвсем очевидно е, че Комисията, която сондира събитията от 11/9, е компрометирана и контролирана, както и Комисията „Уорън“ от 1964 г., която отказва да зададе каквито и да било трудни въпроси на новия президент и неговия персонал.

Друга спънка в напредъка на Комисията 11/9 се дължи на действителната интерпретация на нейния устав от членовете й. Тази интерпретация е огласена от заместник-председателя Лий Хамилтън, който обяснява: „Фокусът на Комисията ще е върху бъдещето. Ние не се интересуваме от опитите да оценяваме вината; ние не смятаме, че това е част от отговорността на Комисията.“

Е, сега открито се признава, че Комисията няма да държи ключови официални лица отговорни за техните действия, а вместо това ще се фокусира върху начините за предотвратяване на повторни инциденти в бъдеще. И наистина, по националната телевизия, за да го видят всички, Комисията претвори на дела устава си. Това се вижда най-вече в опрощаването и дружелюбното отношение към висшите държавни чиновнищи, свидетелстващи под клетва.

Появата на главния прокурор Джон Ашкрофт пред Комисията 11/9 осигурява един от най-добрите примери на деликатното и внимателно отношение, демонстрирано към висшите чиновници от администрацията, които би трябвало да са на огневата линия за най-голямото престъпление, извършвано някога на американска земя.

Според основния тинк-танк на демократите „Център за американски прогрес“272 свидетелските показания на Ашкрофт са „измамен, неискрен и нечестен разказ за дейността му преди 11/9 и становище от типа на Полиана273 за действията му след атаката. Нещо още по-лошо: членовете на Комисията до голяма степен приемат свидетелските показания на Ашкрофт на доверие и подминават възможностите настоятелно и настъпателно да разпитат главния прокурор за несъответствията и неточностите в изявленията му.“

Изпълняващият длъжността директор на ФБР през трите месеца преди 11/9 Томас Пикард току-що е свидетелствал пред Комисията, че Ашкрофт е отказал актуална информация за терористична заплаха, казвайки на Пикард, че не желае повече да слуша нищо по темата.

На бившия губернатор на Илинойс Джил Томпсън — обикновено най-върлият защитник на републиканците в Комисията — се пада да зададе единствения критичен въпрос за това изявление. Когато е попитан от Томпсън за твърдението на Пикард, Ашкрофт отговаря: „Никога не съм казал, че не желая да слушам за антитероризма“.

Размяната на въпроси и отговори обаче свършва дотук, без никакъв допълнителен въпрос. Очевидно или Ашкрофт, или Пикард лъже, но членовете на Комисията сякаш не забелязват това видимо с просто око противоречие. По-късно в свидетелските си показания Ашкрофт настоява, че е увеличил сумите в бюджета на Министерство на отбраната за антитероризъм повече, отколкото за която и да било друга функция. Според списание Slate обаче това твърдение е очевадно невярно274: „То е оспорено от членове на Комисията, няколко предишни свидетели и документите за обществения бюджет. Въпреки това нито един от членовете на Комисията не го конфронтира по този въпрос.“