Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)
- Автор: Марс Джим
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Андреева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)». Краткое содержание книги:
След като напуска правителството, Кисинджър се урежда като съветник по националната сигурност на множество страни, като учредява и играе ролята на председател на „Кисинджър Асошиътс“. Според Уолтър Айзъксън Кисинджър основава консултантската си фирма с 350 000 долара, отпуснати му като заем от Goldman Sachs и три банки. От самото начало той наема Брент Сноукрофт и Лоурънс Ийгълбъргър — и двамата по-късно напускат, за да се присъединят към първата администрация на Буш. Трябва да се отбележи, че Ийгълбъргър е член както на Съвета за външни отношения, така и на Трилатералната комисия.
Именно такива тайни общества като Съвета за външни отношения, така и Трилатералната комисия формират втория план на събитията, за които повечето американци знаят само от повърхностни репортажи в корпоративните масмедии. За по-детайлна история на тези потайни общества, тяхната роля в събитията от Първата световна война до Виетнам и Войната в залива от 1991 г. и тяхната цел за „Нов световен ред“ за глобален контрол, моля ви, прочетете книгата ми „Господство и потайност“ (Дилок, 2004).
Отличен пример за влиянието на такива глобалистки организации може да се открие в собственото метеоритно издигане на Кисинджър във властта. През 1955 г. Кисинджър е просто никому неизвестен университетски преподавател, докато не посещава една среща във Военноморското училище в Куонтико, Вирджиния, домакинствана от тогавашния помощник по външните отношения на президента Нелсън Рокфелер. Тази среща е началото на дълго приятелство между двамата, кулминиращо в откровен подарък от 50 000 долара на Кисинджър от Рокфелер. Кисинджър скоро е представен на Дейвид Рокфелер и други видни членове на Съвета за външни отношения (CFR). Чрез CFR Кисинджър получава финансиране и достъп до висши официални лица от Комисията по атомна енергия, трите клона на армията, ЦРУ и Държавния департамент, които той използва, за да напише бестселъра, озаглавен Nuclear Weapons and Foreign Policy („Ядрените оръжия и външната политика“), в която твърди, че ядрената война „може да се спечели“.
След обществения яростен протест от избора на Буш за шеф на Комисията 11/9, Кисинджър бързо се оттегля, твърдейки, че не желае да дава публичност на списъка с клиенти на „Кисинджър Асошиътс“.
Буш продължава да търси кандидати в тайните общества, като в крайна сметка се спира на бившия губернатор на Ню Джързи Томас Х. Кийн и бившия представител на Индиана в Камарата на представителите Лий Хамилтън, за да оглавят Комисията. И двамата са членове на Съвета за външни отношения.
Връзките на Кийн с нефтената индустрия са дълбоки. Днес той е директор на Amerada Hess — огромна нефтена компания. Хес е партньор със саудитската Delta Oil в съвместно предприятие в Азербайджан. А Delta Oil е част от съвместно предприятие с Unocal за строежа на нефтопровод през Афганистан до Каспийския басейн.
Други членове на Комисията също са бивши висши държавни чиновници, например Фред Фийлдинг, бивш съветник на Никсън в Белия дом, Джейми Горелик, заместник главен прокурор при Клинтън, и Джон Леман, секретар на военноморския флот на Рейгън.
Комисията скоро се оказва в безизходно положение, в което е поставена от администрацията на Буш, тъй като тя продължава да се бави в осигуряването на Комисията на документите с разузнавателна информация, предоставяни на Белия дом. След дълъг период на откази на нейните покани, през февруари 2004 г. президентът Буш се съгласява да се срещне с Комисията. Тази среща се осъществява на 29 април, но не и преди юрист на Белия дом да договори ограничителни условия: трябва да присъства и вицепрезидентът Чейни, като двамата няма да дават показания под клетва. Освен това не трябва да се правят никакви записи, нито пък е позволено в стаята да присъства стенограф. Буш и Чейни освен това отказват да позволят воденето на бележки в тричасовата сесия, които да се разкрият пред семействата на жертвите от 11/9.
През цялата пролет на 2004 г. членовете на Комисията продължават да се оплакват, че работата им се бави непрестанно заради спорове с администрацията за достъп до документи и други свидетели266.
„Очевидно е, че Белият дом иска да протака…“ — коментира бившият сенатор Макс Клеланд, демократ, който от мнозина се възприема като най-гръмогласния и изявен критик на администрацията на Буш в Комисията. Тази дейност на Клеланд спира почти на средата от работата на Комисията, когато той си подава оставката, за да приеме пост в борда на директорите на Експортно-импортната банка на САЩ, след като е номиниран от президента Буш на 21 ноември 2003 г. Мнозина наблюдатели разглеждат новата работа на Клеланд единствено като безочливо откупуване от страна на администрацията на Буш267.
266
Editors, „Chairman Says Commission Needs More Time,“ NBC, MSNBC and newsservices. (Feb. 13, 2004); http://www.msnbc.msn.com/id/4232892/
267
Greg Pierce, Inside Politics, „9/11 Former Sen. Max Cleland Now Export-Import Bank,“ Washington Times (Nov. 25, 2003), http://washingtontimes.com/national/20031124-124430-3305r.htm