Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Знаем, че президентът Буш се е отнесъл с презрение към повече международни договори в сравнение с всеки друг световен лидер и дори е отпуснал средства за севернокорейската програма за ядрена енергия по времето, когато се подготвяше да търси повод за война с Ирак, твърдейки, че Саддам Хюсеин може да е способен да построи оръжие за масово поразяване. В действителност този въпрос, изглежда, сочи разкол в редиците на защитниците на Новия световен ред. Силите на Буш напират за атака, докато Обединените нации работят усилено зад кулисите да гарантират подчинението на Саддам Хюсеин на изискванията на САЩ.

Днес знаем, че плановете за заобикаляне на Конституцията датират още от годините на Никсън и че новото Министерство на вътрешната сигурност носи в себе си концепции и програми, които щяха да бъдат посрещнати с освирквания и яростни протести само преди няколко години. А новата технология за идентифициране и класифициране на всеки отделен гражданин вече е на мястото си. Критиците на администрацията не могат общо да бъдат отхвърлени заради използването на термини като „диктатура“, „1984“286 и „тоталитаризъм“. Отчитайки тесните връзки между Прескот Буш, неговият тъст Джордж Хърбърт Уокър и Хитлеровите нацисти, не е прекомерно програмите на неговия внук да се наричат „фашистки“.

Буш и Чейни упорито се борят срещу провеждането на каквото и да било сериозно разследване на трагедиите от 11/9. А когато общественото мнение по въпроса се обръща срещу тях, те пък се обръщат към един от най-прословутите обитатели на тайните общества — Хенри Кисинджър, водещо светило на Съвета за външни отношения. Отново, мъртвото вълнение на общественото мнение, както и възможността да се извадят наяве висящи обвинения във военни престъпления ускоряват оставката на Кисинджър, още преди той да е започнал работа. Въпреки това двамата мъже, които Буш избира да заменят Кисинджър — Томас Кийн и Лий Хамилтън — подобно на Кисинджър — са членове на тайния Съвет за външни отношения.

Освен това е ясно, че президентът Буш се опитва да постави хора, симпатизираши на светогледа му, във Върховния съд — мястото, откъдето приятелите на баща му му връчиха поста. А преминаването към демократ няма да подобри нещата, защото по-голямата част от подготвителната работа за настоящата „Война срещу свободата“ е свършена през доминираната от членове на Съвета за външни отношения Клинтънова администрация.

Днес знаем, че Буш и по-голямата част от неговия кабинет са твърде вплетени в монополи на енергия, фармация, телекомуникации и армия/космическо пространство, за да позволят да се чуват алтернативни становища. Буш, Чейни и много други са виновни в същите корпоративни измами и номера, които са принудени да критикуват през лятото на 2002 г. след рухването на Enron, WorldCom и други големи корпорации, които освен това са най-големите дарители за кампаниите им287.

Днес ясно виждаме, че приватизацията на американската индустрия, енергия и институции, включително здравеопазването и образованието, не реализира обещанието за по-добри услуги на по-ниска цена.